След като признаем своето безсилие пред алкохола, след като приемем съществуването на Сила по-могъща от нас самите и липсата на здравомислие в нас, идва момент, когато трябва да разчистим задръстените си души и да си дадем шанс да се видим такива, каквито сме в действителност.

При хората с химическа зависимост, каквито сме ние алкохолиците, с развитието на болестта се формират определени черти на личността. Те са корените, които предопределят нашата същност като цяло, а също и дефектите на характера на всеки алкохолик.

Хиперчувствителност

Алкохолиците много често се оплакват от нервност, раздразнителност, напрегнатост и от това, че на дребни житейски трудности често реагират неадекватно бурно. При неалкохолиците, силата и яркостта на емоциите се колебаят в определени граници. При алкохолиците, силата на емоциите се променя с много по-голяма амплитуда. Може да се каже, че алкохолната болест е болест на емоциите. Ако алкохолика се гневи, то той е способен да обърне всичко с краката нагоре, ако тъгува затънал в самосъжаление, това е толкова дълбоко, че е готов да се погуби, а при някои това се случва наистина. Ако изпитва силна радост, той почти изцяло забравя за околните, за проблемите, и често в своята еуфория извършва неадекватни постъпки.

Идеализъм

Той се формира практически при всички алкохолици. Под идеализъм, в този случай, се разбира изкривяване – несъответстваща на действителността представа за самия себе си, за другите хора, за околния свят. Тази представа може да се прояви в това, че човек се чувства като най-важния и специален индивид във всяка компания и общество; само ако поиска може да постигне всичко; морето му е до колене и т.н. Или пък да усеща себе си като пълно нищожество, нула, неспособен на нищо. Алкохоликът може лесно да “прескача” от една крайност към друга.
По отношение на околния свят, идеализмът често се проявява в усещането, че повечето хора – това са вълци; човек не трябва да се доверява на никого; хората и света са агресивни, само чакат да отхапят парче от теб.

По такъв начин, реалният образ формиращ се у алкохолика, не съвпада, а много изкривено представя реалната действителност. Например, майката или жената на алкохолик виждайки, как той се погубва пред очите им, опитват по някакъв начин да му обяснят, как изглежда той отстрани, да го убедят да се лекува. А алкохоликът възприема това като ненавист, опит да бъде ограничена личната му свобода. Т.е. той не вижда позитивните намерения на близките и приятелите, а вижда негативи.

Перфекционизъм – стремеж към съвършенство

Всичко да бъде на “шест плюс”. Това изискване алкохолика отправя и към себе си и към другите. Тази черта прави много от алкохолиците нетърпими в близки взаимоотношения: те постоянно са недоволни от това, което имат или което им се случва, и натякват, критикуват, предявяват претенции. И също така, тази черта задълбочава чувството на вина, води до усещане за собствена низост и възпрепятства възстановяването.

Тези три черти на личността у алкохолика, като увеличително стъкло уголемяват нормалните човешки потребности до невероятни размери и ги превръщат в дефекти на характера.

Потребността за получаване на признание, чувство за значимост, важност – това може да се превърне в горделивост, а оттам към властност, пренебрежение към хората и самовлюбеност. Потребността да бъде обичан, може да превърне човек в “парцал, в който си изтриват краката” и използват. Потребността да обича може да се разрасне до хиперконтрол над любимия човек и манипулирането му. Сексуалната потребност, при някои, може да се превърне в сексуална зависимост, когато на всяка цена трябва да притежават физически човека, който поне малко ги привлича. И така нататък.

Или казано накратко, когато естествените човешки потребности преминат през увеличителното стъкло на идеализма, перфекционизма и хиперчувствителността – тези потребности, се превръщат в дефекти на характера, като: егоизъм, горделивост, нечестност, ненаситност, завист, леност, угризения, нетърпимост, обидчивост …

Страх

Алкохолиците, по природа сме хора със завишени потребности. В резултат на това, почти във всеки алкохолик има едно основно чувство, което присъства и го съпътства през целия му живот. Това чувство, разбира се е страхът. Понякога той обхваща цялото същество на алкохолика; в други периоди отстъпва и почти не се усеща, но винаги го има. Страх от загуба на любим човек, семейство, работа, здраве, пари, приятели. Страх пред бъдещето, страх от живота, страх от смъртта и т.н.

Страхът е и в основата на повечето дефекти на характера на всеки човек, а при нас – алкохолиците, тези дефекти разцъфват като пищни букети върху клоните на дърво, чийто дебел ствол е именно този страх. Но не всички дефекти са присъщи в еднаква степен на всеки един от нас. Важно е да открием нашите основни собствени дефекти на характера и да работим върху тях, така че да ги променим в посоката, в която желаем.

Егоизъм

Интерес и грижа изключително към собствените желания и нужди, погълнатост от себе си.

Както знаем от Програмата на АА именно егоизма е един от основите извори на нашите беди. На пръв поглед, дори самата Програма изглежда малко егоистична, фокусирайки почти изцяло върху нас самите, но, разбира се, това съвсем не е така. За да се обърнем към другите хора и да се научим да ги обичаме, първо трябва да се научим да уважаваме и обичаме себе си. Има голяма разлика между егоизъм и обич към себе си. Да оставиш временно на заден план други неща, и да отидеш да излекуваш развален зъб – това, разбира се, не е егоизъм, а нормално грижовно отношение към самия себе си.

Трябва да се научим да разпознаваме собствените си егоистични прояви, защото само тогава ще сме в състояние да видим цялата картина отвътре навън, да отвърнем постоянно вторачения си поглед в собственото ни Аз и да осъзнаем, че и другите хора също имат своите желания, нужди, настроения.

Егоизмът може да се проявява в своеволие: „Искам всичко да е така, както аз искам” – без изобщо да се взимат предвид интересите на другите хора.
Егоизмът се проявява в това, че човек не оценява самокритично своите постъпки, а винаги има оправдание пред себе си. И специално ние алкохолиците, по правило, сме великолепни майстори в оправдаването на своето поведение.

Егоизмът се проявява още в самодоволство, самосъжаление, нетърпимост, властност, инат и т.н.

Потребностите, умножени по специфичните черти на алкохолика, се превръщат в ненаситност. Човек се превръща в придобиващо-поглъщащ субект, като не става дума само за материални придобивки. Това се отнася към всички аспекти на живота.

Със своето поведение и отношение към другите хора, егоистът обрича себе си на самота; расте ненавистта към света, който се противопоставя на волята на егоиста. На практика и противно на очакваното, на егоиста не му остава време за собствения му живот, тъй като цялото време за живеене се изразходва за достигане, придобиване и поглъщане.

Горделивост

Нека да разделим понятията гордост и горделивост. Горделивост – прекалено и неоправдано самоуважение или ненавист към себе си. Гордост – радостно удовлетворение от своите реални успехи и достижения. Гордостта е свързана с една от естествените човешки потребности – усещане на своята ценност и значимост.

Горделивостта, обикновено, не е подкрепена от реална стойност и успехи постигнати благодарение на собствени усилия и способности. Или пък може да се проявява в резултат на въображаемо „превръщаше на собствените не многобройни добри качества в сериозни достойнства”. Човек може да бъде горделивец поради своя произход или материален статус, който е заслуга на неговите родители или други хора, или е постигнат чрез нечестни и манипулативни действия. Горделивостта може да се проявява във високомерно отношение към другите, в надменност, в суетност, самохвалство и т.н.

Горделивецът силно се тревожи, че някой може да открие негови грешки или неправота; или че друг човек го превъзхожда в нещо, което той си в въобразил, че е „негова територия”; не може да позволи на друг да го победи в спор. На него му е много трудно да споделя с другите хора своите истински чувства и страхове.

Със своето поведение, болния горделивец обрича себе си на самотно съществуване, отчужденост, поражда в другите хора неприязън или завист, и гняв в себе си спрямо тях.

Както всички човешки същества, така и ние алкохолиците имаме своите добри и лоши черти в нашите характери. За да живеем свободни и без страх на нас ни се налага най-накрая да погледнем честно на себе си и да направим това, което ни съветва един от ветераните на АА – Чък Ч., а именно да открием нашите недостатъци, да ги осъзнаем и да се освободим от тях по най-добрия начин, на който сме способни.

Нечестност

На всеки човек с изкривена представа за себе си му се налага да стане лъжец, за да убеди себе си и другите хора, че той е този, за когото се представя. Това се отнася в пълна степен за алкохолиците. Налага се да крием своите истински чувства и мисли, и да оправдаваме странното си поведение.

Затъвайки в с собствените си лъжи, алкохоликът дори сам не може да различи – кое е лъжа и кое истина. А нечестност по отношение на каквото и да е свързано с алкохола, прави възстановяването невъзможно. Ако искаме да спасим себе си от нашата зависимост, жизнено необходимо за нас е да престанем да бъдем нечестни.

Нечестността – това е един от първите симптоми на алкохолизма и често тя съпътства химически зависимите хора до тяхната смърт. Тя дотолкова се просмуква в живота на алкохолика, че той започва да лъже дори в случаите, когато това е безсмислено; когато да се каже истината е напълно безопасно, а и доста по-просто.

Завист

Завистта е болезнено осъзнаване на преимуществата на друг човек, които ние самите нямаме – плюс желанието да ги притежаваме.

Завистта може да се проявява по най-различни начини в нашия живот. Ето някои от тях:
– обвиняваме и омаловажаваме хората, на които завиждаме, злословим за тяхна сметка.
– Дразним се на успехите на хората, на които завиждаме.
– Критикуваме и клюкарстваме по адрес на тези хора.

Понякога е много трудно да разпознаем завистта, защото тя се прикрива зад всевъзможни други състояния, които изглеждат безобидни на пръв поглед или пък имат съвсем справедливо и логично обяснение. Ако все пак подходим честно и я открием в себе си по отношение на определен човек, може да опитаме няколко прости препоръки, които да ни помогнат да разберем правилно състоянието си и да се освободим от него:
– Да обърнем внимание на себе си: какво наистина ни е нужно, без какво не се чувстваме добре? Възможно е да се окаже, че завиждаме на някого за нещо, което не е действително важно за нас, а сме забравили за нещо важно, което самите ние притежаваме.
– Да оценим това което имаме ние и да благодарим на Висшата сила за него.

Леност

При много от нас алкохолиците съществува явно нежелание към това, да се захванем сериозно да правим с упоритост нещо, необходимо за нашето възстановяване. Много членове на АА, след като се запознаят с Програмата, разбират, че тя е това, което толкова дълго са търсили, и чувстват възхищение и надежда. Гласуват твърдо „за”. Но по някаква причина очакват, че трезвеността ще засияе за тях без всякакви усилия от тяхна страна. И всъщност без да са наясно с това – те всъщност гласуват „против”.

Някои алкохолици, след като разберат, че Програмата „12 Стъпки” им предлага да се „трудят ден и нощ”, прибягват към нови или „пробвани” стари методи като медикаменти, болници, самоконтрол и др., въпреки че от собствен опит са наясно, че те не са достатъчно ефективни за нашето заболяване.

Нетърпимост

Това е неспособността да приемаме чувства, убеждения и поведение, които се различават от нашите; нежелание да приемем и предоставим на другите хора свободата за тяхното собствено изразяване.

Алкохолиците често считат, че на даден интересуващ ги въпрос съществува само една гледна точка, или че има един-единствен вариант за решаването на някакъв проблем. Всъщност това не е така. Гледните точки са безкрайно много, и само Бог знае, коя от тях е правилната.

Когато решаваме даден проблем, ние винаги правим определен избор, независимо от това дали го осъзнаваме или не. Изслушвайки алтернативи възможности, ние обогатяваме нашето виждане относно проблема; да се затваряме умишлено за други гледни точки означава сами да ограбваме себе си.

Нетърпимостта може да се проявява по много различни начини: предубеждение, инат, критичност, твърдоглавост, злопаметност и т.н. За да се предпазим от всичко това просто трябва да позволим на хората да се различават от нас, да започнем да осъзнаваме както собствената си, така и тяхната уникалност.

Обидчивост

Отново и отново преживявано чувство за несправедливост по отношение на нас.

Обидата е едно от най-разрушителните чувства за алкохолиците, което трябва да се стараем да избягваме на всяка цена. Химически зависимите хора “залепват” обидите към себе си, лелеят ги, държат ги здраво, наслаждават им се по някакъв свой изкривен начин и това може да ги превърне дори в злопаметни хора.

Трябва да помним, че обидата – това е “одеяло”, под което се укриват всички видове гняв: негодувание, ярост, неприязън, ненавист, справедлив гняв. Ако пожелаем наистина да се разправим с нашата обида, под нея ще открием гняв, с който вероятно все още не сме научили да се справяме подобаващо и сме били принудени да прикриваме зад обидата.

Сигурно всеки от нас може да си спомни колко често в миналото си сами сме създавали ситуации, в които да сме обидени и след това с “чиста съвест” да пием алкохол, имайки “желязна” причина за това.

Основните причини за обидчивостта при алкохолиците са: свръхчувствителност, перфекционизъм, своя идеалистична представа за света и постоянната неудовлетвореност на завишените ни и многобройни потребности.

Scroll Up