Един велик философ казва, че същността на човешкия живот е: “Да работиш, да обичаш, да си необходим». Последното изискване не е изразено никъде така ярко, както във феномена АА. Именно на това условие дължи АА своите успехи в преодоляването на най-коварното и смъртоносно заболяване, известно на човека.

АА се ражда през пролетта на 1935 година. Бил У., нюйоркски борсов посредник, не е пил вече от 5 месеца. Отседнал е в хотел в град Акрон, щата Охайо, където се намира по работа. Ето как Бил описва случая, определил по-нататъшната му съдба и изиграл огромна роля в живота на милиони хора. «Слязох във вестибюла и тръгнах към бара. «Какво пък, може да вляза и да пийна» – помислих си аз. – Тогава си спомних за «рационалното» мислене – всички мои усилия ще останат напразни, ако не помогна на някой друг, така както други помогнаха на мен. Ако искам да се спася, длъжен съм веднага да намеря в този град друг алкохолик.” Бил произволно избира от указателя номера на местен свещеник, надявайки се с негова помощ да научи адреса на алкохолик, който се нуждае от помощ.

Така започва удивителната програма, която ние познаваме като Дванадесетте стъпки на Анонимните алкохолици. За нейно начало Бил приема момента, в който успява да произнесе: «Имам нужда от друг алкохолик». Това се случва на 11 май 1935 година, събота.

Абсолютно непознат човек се обажда на Хенриета Сиберлинг. «Аз съм от Оксфордската група, – представя се Бил. – Аз съм алкохолик от Ню Йорк».

Хенриета се опитва да му уговори среща с доктор Боб, но този ден докторът е твърде пиян. Знаменателната среща се провежда на другия ден вечерта. Ето какво разказва за нея доктор Боб: «Независимо от отвратителното състояние, в което се намирах, не исках да се покажа невъзпитан и казах на жена си: “Добре, да се срещнем”, но изтръгнах обещание от нея, че няма да се застояваме повече от 15 минути. Срещата ни започна точно в 5 часа, а когато приключихме беше 12 без петнадесет.”

Доктор Боб също е бил член на Оксфордската група, която е евангелистска организация. За дейността си в тази група той разказва: “В течение на две години и половина отдадох за работата си там огромно количество време и сили, но както и преди се напивах всяка вечер. Четях всичко, което можех да намеря, и разговарях с всички, които мислех, че могат да знаят нещо.”

Но да се върнем на първата му среща с Бил. Доктор Боб продължава своя разказ: “Това беше човек, преживял много години на безспирно пиянство, който беше минал през всичко, което един пияница може да преживее и който се беше възстановил с помощта на същия метод, който и аз се опитвах да овладея – духовността. Той ми каза неща за алкохолизма, които без съмнение ми бяха много полезни. Но много по-важно беше това, че аз за първи път се срещах с човек, който от личен опит беше научил това, което ми разказваше за алкохолизма. С други думи той говореше на моя език.”

Доктор Боб разказва на Бил историята на своя живот с надеждата, че той ще го разбере и ще може да му помогне да се избави от тежащото му ужасно проклятие. И Бил го разбира, разбира го както само един алкохолик може да разбере друг алкохолик. За първи път в своя живот доктор Боб не се чувства самотен в своето заболяване. Очаквайки, че Бил ще започне да му изнася лекции, да му дава непоискани съвети, той се удивява, когато Бил му заявява: “Имах нужда от друг алкохолик, и вероятно ти ми беше нужен много повече, отколкото аз някога ще ти бъда. Ето защо, благодаря ти, че ме изслуша. Сега знам, че няма да се напия и съм ти благодарен за това.”

Почти едновременно те разбират, че единственият начин за тях да останат трезви е като разговарят с други алкохолици за своята обща беда.

За да разберем АА, е необходимо да се върнем малко назад във времето преди да настъпи общопризнатият момент на осъзнаване на Братството, в който Бил и доктор Боб разбират колко е благотворно общуването им един с друг.

Историята на АА представлява поредица от невероятни, но необходими събития, които съвпадат по такъв начин, че ни се струват предопределени. Братството никога не е било управлявано по подобие на каквато и да било делова или обществена организация. Още от своето “непредсказуемо начало” АА винаги е бил жив, развиващ се организъм – организация без йерархия, списък на членовете и членски внос. Това е чудо, родено в сърцата на двама безднадеждни пияници, на които никой не е успявал да помогне и които са съзряли надеждата в мига, в който са се обърнали за помощ един към друг. Историята на тази програма е история на необходимите хора, които в необходимото време се оказват на необходимото място. Тя започва няколко години преди трезвостта на Бил и доктор Боб.

Бил смята, че първото звено във веригата от събития, довела до създаването на АА, е било изковано от други алкохолици в търсенето им на трезвеност. Младият, състоятелен финансист Роланд Х. опитал всички известни и достъпни по онова време медицински средства за лечение на алкохолизма си, но без успех. Ето защо решил да се отправи на пътешествие за Цюрих, Швейцария, при известния психиатър доктор Карл Густав Юнг.

След едногодишно лечение Роланд си тръгнал с цялостно, както смятал тогава, разбиране за самия себе си, своята беда и с изработени начини за защита. Мислел, че се е излекувал, но след твърде кратък период се напил отново и се върнал в Цюрих. Доктор Юнг разказал на Роланд за два специфични и основни принципа, характерни за това заболяване – принципи, които се превърнали в основополагащи за АА. Юнг смятал, че алкололизмът е “безнадежден” и нелечим от медицинска и психиатрична гледна точка и че единствената надежда за възстановяване се корени в “дълбокия духовен и религиозен опит” (странна мисъл за психиатър от 20-те години на 20 век).

Когато през 1961 година Бил пише на Юнг, интересувайки се от историята на Роланд, доктор Юнг подробно му обяснява какво е имал предвид.

“Моите размишления по тази тема са плод на опита ми от многобройните ми срещи с такива хора. Този страстен стремеж към алкохола е еквивалентен (на подсъзнателно равнище) на нашата духовна жажда за цялостност, която в средните векове се е изразявала с понятието “съюз с Бога”. Как може да се формулира това понятие в наши дни, за да е ясно? Единственият възможен и правилен подход към подобен опит е следният: това е, което се случва с вас тогава, когато сте поели по пътя на висшето възприятие. По този път можете да вървите или чрез откровение свисше, или чрез лично и честно общуване с другите, или посредством духовно възпитание на разума, което излиза от пределите на простия рационализъм.”

Разбирайки това от Юнг, Роланд започва своя “Религиозен опит”, описан от Юнг и ключов за разбирането на Оксфордската група. Нейната философия включва също така и самоанализ, изповед, компенсация на нанесени вреди и служене – принципи, които по-късно са вплетени в програмата на АА.

В Оксфордската група Роланд придобива някои навици, които успяват временно да го освободят от желанието му за пиене. Но това не се оказва достатъчно за по-продължителна трезвеност.

Роланд споделил своя новополучен “начин за възстановяване” със своя приятел Аби Т., който заради алкохолизма си бил на път да загуби юридическата си правоспособност. Аби се съгласил, че опитите за общуване и религията са единствената му надежда и влязъл в Оксфордската група. След това Аби се свързал с Бил, за да сподели своето откритие с “най-безнадеждния алкохолик”, когото познавал.

Ето как Бил разказва за тази история:

“Аби чул, че старият му другар по чашка преживява трудни времена заради пиянството си. Позвъни ми и дойде при мен. Беше трезвен. Отдавна не бях чувал за Аби да е трезвен, но както и да е – независимо от алкохолната мъгла в главата ми, почувствах, че се е променил. Поканих го вътре. Той седна на масата и аз му подадох чаша джин.

– Благодаря, за мен не е необходимо. Аз не пия – каза ми Аби.
– Не пиеш? Защо? Да не си болен?
– Не, не е това. Просто не пия.

Аз продължавах да настоявам и накрая попитах:

– Какво става с теб, Аби?
– Знаеш ли – отговори той, дружелюбно усмихнат, – сдобих се с религия.

Аби ми разказа за своето “духовно пробуждане” в Оксфордската група. Макар и да не разбрах добре за какво ми говори по време на тази наша първа среща, бях достатъчно поразен от промяната, настъпила у моя приятел. Трябваше да премисля тази работа, да я премисля много добре и да посетя сбирка на групата, за да разбера повече за това направо от извора. Макар и да бях пиян, когато отидох на една сбирка, то ми подейства. После осъзнах, че няколко дни след това не изпитах желание да се напивам, ако не броим незначителните количества алкохол, които изпих, за да преодолея махмурлука си. Заинтригуван, реших, че е необходимо да “подсуша” мозъка си и най-задълбочено да разуча тази работа с “религиозния опит”. Проблемът беше в това, че аз бях съвършено неподатлив към каквито и да било учения, които смятах, че не са “рационални”. Изпитвах силно отвращение към всякакви абсолютни понятия, а Оксфордската група се придържаше към цели четири “абсолютни” принципа, чието прилагане смяташе за необходимо условие за възстановяването: абсолютна честност, абсолютна чистота, абсолютно отсъствие на егоизъм и абсолютна любов.”

За да осъществи намерението си, Бил доброволно постъпва в болницата на Чарлз Таунс, заведение за лечение на алкохолици в Ню Йорк. Това е последното му посещение на заведение от подобен род. Четири пъти от 1933 до 1934 година, Бил лежи в стационара под наблюдението на доктор Уилям Силкуърт, известен като “дребничкият доктор, който обича пияниците”. Силкуърт, който по образование е психиатър, обяснил на Бил какво представлява алкохолизма – че това е алергия на организма към алкохола, съчетана с неустоимо пристрастяване към алкохола.

Базирайки се на своя голям опит при лечението на алкохолици (повече от 50 хиляди души), доктор Силкуърт бил убеден, че алкохолизмът не е порок или просто вреден навик, а че това е психологическа зависимост, заболяване. Той смятал, че алкохоликът е “безнадежден”. Натрапчиво състояние на съзнанието, което води до смърт. Без цялостна промяна на съзнанието, обяснявал д-р Силкуърт на Бил и многострадалната му съпруга, надежда за оздравяване няма. Докато Бил не се научи да се отнася трезво към своето натрапчиво пристрастяване, трябва да живее под ключ или да полудее и да умре. Аби посетил Бил в болницата и му напомнил, че за него е изключително важно да признае пред самия себе си своето безсилие пред алкохола и му предложил религията като изход от омагьосания кръг. Почувствал силната невъзприемчивост на Бил към всякакво споменаване на Бог, той му предложил да измени терминологията и да замени Бог с понятието Висша Сила. Дори и потънал в алкохолна мъгла, Бил разбирал, че е необходимо да избере между смъртта или доживотното заточение в психиатрия и “зависимостта” от такова ирационално понятие като религията. Размишленията на Бил за необходимостта от избор го довели до състояние, което той по-късно ще опише като “да стигнеш дъното”.

Отказът му да възприеме препоръките на своя доктор и да ги спазва бил твърде силен. В същото време не можел с лека ръка да пренебрегне разсъжденията на Аби, защото той, имайки “алкохолен авторитет” самичък, подтикван отвътре, бил започнал да размишлява върху безнадеждния си проблем.

Отчаянието на Бил било толкова голямо, че той решил да изпробва всичко – дори да подчини собствената си воля на Силата, по-могъща от него и алкохолизма му. Какво се е получило от това, Бил ще опише след 30 години. Философията на Оксфордската група оказала огромно влияние на програмата и целите на АА, а самият Бил цял живот останал в близки приятелски отношения с един от най-видните представители на Оксфордската група – преподобния Самюел Шумейкър.

За съжаление, макар че Аби пръв направил Дванадесетата стъпка, му предстояли още тежки години на пиянство. Той умира няколко месеца след последния си запой, когато Бил има зад гъба си вече 31 години на трезвеност. Фактът, че Бил до края го нарича свой спонсор подчертава особеното смирение на вечната загадъчна връзка между алкохолиците, които остават трезвени и тези, които все още продължават да се борят със своя недъг. Този факт доказва също така, че в АА няма йерархии, няма имунитет към алкохолизма, а има надежда, така както в самия си край трезвеността на Аби не е отстъпвала по качества на трезвеността на Бил и доктор Боб, както и на трезвеността на хилядите други, на които помага АА.

Oт своите многократни опити да се излекува Бил стига до извода, че преодоляването на натрапчивия стремеж за пиене се преодолява по-лесно, когато общува с хора, които се борят със същия проблем. Дори и да не са достигнали до идеята за пълно възстановяване, за всички ставало по-добре.

Доктор Силкуърт внимателно следял дейността на Бил и веднъж му казал: “Вие поставяте каруцата пред коня. Първо трябва да свалите арогантната броня, която алкохолиците са си изградили. Още в началото колкото може по-сурово им обяснете медицинската страна на техния проблем. Разкажете им за това, как зависимостта, която ги кара да пият, и физическата алергия на организма им към алкохола ги обричат на лудост и смърт, ако не спрат. Ако един алкохолик поговори с друг за тези неща, това може и да помогне за разрушаването на замъгляващото разума му самомнение.”

Този разговор с доктор Силкуърт се състоял малко преди срещата на Бил с доктор Боб и е още едно от толкова подходящите съвпадения, с които е пълна историята на АА. Ако Бил беше започнал да държи проповеди на доктор Боб, вместо да му разкрие медицинската страна на проблема, напълно възможно е доктор Боб да го бе отхвърлил. Ако Бил не беше признал, че доктор Боб му е необходим толкова, колкото и той на него, възможно е доктор Боб да не му бе обърнал никакво внимание. Както по-късно си спомня доктор Боб, именно тази странна благодарност, желанието на Бил да има до себе си друг алкохолик, за да остане сам той трезвен, му позволило да преодолее собственото си недоверие и да се заслуша. Когато Бил започнал да му разказва за своето общуване с други алкохолици, доктор Боб разбрал защо Бил успява да остане трезвен, а той самият – не. Това било възможно, защото Бил осъзнал необходимостта да протегне ръка и да предава посланието си на други алкохолици, за да остане трезвен.

Благодарение на това посещение, доктор Боб стигнал до извода, че за него също е възможно и постижимо да остане трезвен. След това доктор Боб заминал на медицински симпозиум в друг град и се напил. Когато се върнал у дома, на 10 юни 1935 година, доктор Боб пил за последен път. По ирония на съдбата, това станало с бирата, която Бил му дал, за да не му треперят ръцете преди операцията, която трябвало да извърши. Сега доктор Боб бил уверен за своя път. След операцията се обърнал към свои колеги, пациенти, приятели и кредитори, признавайки им открито, че той е алкохолик, има намерение да постигне трезвеност и да сложи в ред живота си.

От този ден, официалната дата на създаването на АА, Бил У. и доктор Боб се посвещават на това да предават посланието си на другите алкохолици. Тогава се родили идеите, залегнали по-късно в Програмата на АА:

  • признаване от алкохолика на безнадеждността на състоянието му,
  • вяра в необходимостта да се достигне “дъното”, тъй като духовното “преобръщане” и промяната в психиката не са възможни, ако не бъде достигната крайна степен на отчаяние,
  • убеденост, че духовното пробуждане е необходимо за продължителна трезвеност,
  • вяра, че алкохоликът е длъжен да премине от саморазрушителна концентрация върху собствената си личност, към активно взаимодействие с други хора.

Може би неволно, но именно Аби е дал тези идеи на Бил У. (за безнадеждността и необходимостта от общуване) и със своя опит е демонстрирал нуждата от това да помогнеш на другите, за да запазиш собствената си трезвеност.

Двамата основатели посвещават живота си на това да предават “посланието на надеждата”:

  • Имам нужда от други алкохолици, за да стана трезвен.
  • Имам нужда от други алкохолици, за да остана трезвен.
  • Аз вече имам какво да дам и се нуждая от други, които имат нужда от моите знания.
  • Това е необходимо условие за моята трезвеност, същност на организацията АА, основа за успешното й присъствие в съдбите на “безнадеждно” болни хора.

На 28 юни Бил и доктор Боб правят своята първа съвместна визита на друг алкохолик, с което задействат програмата за възстановяване, известна днес под името Анонимни алкохолици.

Те посетили Бил Д., който станал известен като “човекът на легло”. Първо поговорили с жена му, а после му казали, че са дошли при него и че ако той не се интересува от тяхното присъствие, ще трябва да потърсят друг алкохолик, който да им помогне. Този подход се оказал спасителен за Бил Д. Той вече не се интересувал от своето собствено състояние, но значимостта на присъствието му за излекуването на някого другиго разбила стената от безразличие и примирение пред съдбата.

Развитието на тяхната работа с други алкохолици не е било нито гладко, нито просто. Основното и единствено доказателство за правилността на тяхната програма било, че: “Тя работи!”

За известно време Бил и съпругата му превърнали своя дом на Клинтън стрийт 182, в Бруклин във временен приют за алкохолици. Но това се првърнало в неудобство и станало твърде скъпо. Те открили, че най-важно за достигане на трезвеност било да разговаряш с друг алкохолик. Започнали да организират събрания всеки вторник вечерта за алкохолиците и техните съпруги. Жените участвали в събранията до момента на поява на нов “кандидат”. Тогава с него се усамотявали трезвите алкохолици и провеждали нещо като “разпит”, който завършвал с “поражението” на новодошлия.

Този ред предшествал “откритите” и “закритите” сбирки на АА. Групата за поддръжка (чийто инициатор била жената на Бил, Ло) се првърнала в Ал-Анон. За Ло нищо нямало по-голямо значение от трезвеността на Бил. Това се превръща в най-важното дело на живота й.

Своето участие в Оксфордската група Бил и доктор Боб свели до работа с алкохолици. Те предполагали, и това се потвърдило с течение на времето, че сбирките им всеки вторник, които поставяли на първо място разговорите на алкохолиците един с друг, им носят по-голяма полза и удовлетворение, отколкото Оксфордските срещи, в които акцентът падал върху религията и “абсолютните принципи”. “Дявол ги взел “абсолютните им принципи”, казвал алкохоликът, аз искам да съм трезвен днес.” Така се родил, бил изпробван и станал ключов за АА лозунгът “Само за днес”.
На свой ред Оксфордската група не се отнасяла много сериозно към ядката на алкохолиците в своето движение. Тя се опитвала да се самоизтъква, да бъде непрекъснато в светлините на прожекторите, посредством публични изказвания и участия на нейни членове в мероприятия, които имали широк обществен отзвук.

А алкохолиците, особено влиятелните сред тях, желаели по възможност да останат анонимни. И основен мотив за това бил не срамът, а това че славата и прекалената известност могат да доведат след себе си тщестлавие, което да постави в опасност трезвеността им.

Не забравяйки, че духовният аспект е необходим за процеса на възстановяване, Бил създава възможност за вяра във Висша Сила, която не е свързана с никоя църква или религия. Вяра, която има своето място в обикновените сбирки на групата. Двама или трима алкохолика, събрали се заедно, за да си помагат, вече имали по-могъща сила, отколкото всеки от тях поотделно. Това било спасение за онези, които не можели да приемат религията сама по себе си. Групата ставала тяхната Висша Сила. Те можели да останат трезви благодарение на принадлежността си към групата и на вярата си в силата на общуването с други алкохолици.

Бил и доктор Боб имали планове за разкриване на мрежа от болници за алкохолици, в които да работи персонал, който да прилага основните положения и принципи на Програмата. И тъй като младата организация получавала много обнадеждаващи резултати при работата си с алкохолиците, се увеличавала привлекателността на подобна възможност. Бил получил предложение да получава заплата по тази програма, когато му предложили да започне работа в болницата «Св. Тома» за създаване и ръководство на група за лечение на алкохолизъм на комерсиална основа. Когато на една от сбирките разказал за полученото доста привлекателно от финансова гледна точка предложение, той не срещнал одобрение. Алкохолиците решили, че подобен професионализъм ше компроментира програмата.

В политика на АА и в една от нейните Традиции залегнало, че нито един член на АА не бива да извлича материална изгода от принадлежността си към АА.

Друго немаловажно следствие на това предложение, отправено към Бил, било това, че възникнала традицията да се предоставят за обсъждане, мнение и решение в групата всички дела, които засягат програмата. Това било предтечата на реда на Генералната Конференция на Анонимни алкохолици.

Scroll Up