Само вие можете да решите

Ако ви се струва, че имате проблем с алкохола, или ако пиенето започва вече да ви безпокои, вероятно ще се заинтересувате да научите нещо повече за Анонимните алкохолици и програмата на АА за възстановяване от алкохолизма. След като прочетете тези кратки бележки, може да решите, че АА не съдържа подходящата информация за вас. Ако случаят се окаже такъв, то ви предлагаме да не изоставяте съвсем тази тема. Замислете се върху проблемите с пиенето си внимателно в светлината на това, което можете да почерпите от тези редове. Решете сам за себе си, дали алкохолът наистина се е превърнал в проблем за вас. И помнете, че винаги ще бъдете добре дошъл сред редиците на хилядите от АА, които вече са преодолели проблемите си с пиенето и водят начин на живот, ежедневно и съзнателно въздържайки се “ден за ден” от алкохола.

Кои сме ние

Ние, мъжете и жените, които членуваме в АА, сме разбрали и признали, че не можем да контролираме пиенето си. Убедили сме се, че трябва да се освободим от алкохола, ако искаме да предотвратим катастрофата за самите нас и хората около нас. В групи по местоживеене, в хиляди общности, ние сме част от неформална международна организация, която обединява членове от 134 страни. Една е основната ни цел: да бъдем винаги трезви и да помагаме на другите, които са пожелали, обръщайки се към нас, да се откажат от алкохола.

Ние не сме реформатори, не сме свързани с никаква група, кауза или религиозно вероизповедание и не изпитваме желание да превърнем всички люде в «непиещи». Ние не привличаме нови членове, но с радост сме готови да ги приемем сред нас, когато те пожелаят. Не налагаме собствените си проблеми с пиенето на други хора, но ги споделяме, когато ни помолят да го сторим.

Сред нашите членове има мъже и жени от всички възрасти и от различни социални, икономически и културни среди. Някои от нас са започнали да пият години преди да осъзнаят факта, че не могат да се справят с алкохола. Други, с по-добра съдба, още на млади години са осъзнали безсилието си пред алкохола.

Последствията от алкохолизма не са били еднозначни за всички. Някои от нас са пиели много и са били почти загубени за света дълго преди да се обърнат за помощ към АА. Други са изгубили семейства, имот, човешко достойнство. Били сме и постоянните посетители на най-долните кръчми къде ли не по света. Някои са били поставяни под наблюдение, или затваряни стотици пъти в отрезвителни заведения. Извършвали сме груби нарушения спрямо обществото, семействата си, работодателите ни и самите нас.

Има и такива, които никога не са били задържани, нито са попадали в болнично заведение за принудително лечение. Някои не са загубили службата и семействата си заради пиенето. Но всички ние сме стигнали границата, където сме осъзнали, че алкохолът вреди на нормалния ни начин на живот. А когато разбрахме, че не можем да живеем без да пием, потърсихме помощта на АА.

Сред нашите членове има представители на всички религии, а и много религиозни водачи приветстваха създаването на нашата общност. Сред нас се срещат дори и такива, които се считат за атеисти и агностици. Членството ни в АА не налага условие за принадлежност към определена религия или формална вяра. Обединява ни единствено общият проблем — алкохолизмът. Това, че се срещаме, разговаряме и искаме заедно да помагаме на други алкохолици, ни помага да бъдем и ние трезви и да се отърсим от необходимостта от алкохола, който така дълго е диктувал в живота ни. Не мислим, че сме единствените хора, които са намерили разковничето срещу пиенето. Убедени сме, че програмата на АА помага на нас, както и на всички без изключение, които искрено и съзнателно желаят да се откажат от пиенето.

Благодарение на АА ние научихме много за алкохолизма и за самите нас. Стараем се да съхраним всичко това завинаги, защото именно то, изглежда, е ключът към нашата трезвеност. А за нас — трезвеността трябва да остане ръководен принцип за цял живот.

Какво научихме за алкохолизма

Първото нещо, което разбрахме, бе, че алкохолизмът е един от древните проблеми на човека. Действени методи за лечението му се появяват едва наскоро. Лекарите днес знаят значително повече за този проблем отколкото предшествениците им само от преди две поколения. Те започват да определят проблема и да го проучват в детайли. Макар все още да няма “официално приемлива дефиниция” на алкохолизма, повечето от нас считат, че той може да се определи като “физическа потребност с резултат психическа зависимост”.

Става въпрос за това, че чувстваме непреодолима физическа потребност от алкохол, без да сме способни да контролираме желанието си, което е в противовес с всички разумни човешки норми. Ние не само, че бяхме неудържимо зависими от алкохола, но и често прибягвахме към него във възможно най-неподходящите случаи. Не знаехме кога (и как) да спрем пиенето. Често дори ни липсваше и здрав разум въобще да не започваме да пием.

От опит разбрахме, че волята ни, колкото и силна да е тя в други отношения, не е достатъчна, за да ни отклони от алкохола. Ние опитвахме да се въздържаме и да не пием за период от време, да отбягваме някои питиета, давахме тържествени обещания, сменявахме вида на напитките, стремяхме се да пием само в определени часове. Но всичките ни планове се проваляха. Никога не устоявахме. Винаги се връщахме към алкохола, рано или късно, дори и тогава, когато искахме да сме трезви и съзнателно предприемахме всякакви разумни мерки против него.

Преминахме през периоди на пълно отчаяние, когато дори считахме себе си за душевно болни. Започнахме да се презираме заради това, че погубваме таланта и способностите си, че причиняваме страдание на семействата и близките си. Често изпадахме в самосъжаление и заявявахме, че нищо на света не може да ни помогне.

Сега вече се усмихваме на тези спомени, но по онова време, поради горчивия и тъжен собствен опит, не ни беше до смях.

Алкохолизмът е заболяване

Днес сме склонни да приемем мнението, че, що се отнася до нас, алкохолизмът бе болестно състояние, прогресиращо, тежко заболяване, което никога не можеше да бъде «напълно излекувано», но чието развитие, подобно на други заболявания, можеше да бъде спряно. Съгласни сме, че няма нищо срамно в това да бъдеш болен, стига само да признаваш честно този проблем и да търсиш начини за преодоляването му. Съвсем открито признаваме, че имаме алергия към алкохола и че само здравият разум може да ни накара да отбягваме причинителя на нашата алергия.

Сега вече сме наясно, че след като човек веднъж премине невидимата граница между пиянството и алкохолизма, то той неминуемо ще остане в неговата власт. Досега не ни е известен нито един случай на обрат към «нормално» пийване, по какъвто и да било повод. “Станал веднъж алкохолик — ти си алкохолик за цял живот.” Това е простият факт, с който трябва да свикнем да живеем.

Разбрахме също, че няма кой знае колко пътища пред алкохолика. Ако продължи да пие, проблемът му прогресивно ще се задълбочава и той със сигурност ще стигне до самото дъно, до болницата, до затвора, до други институции, а това скоропостижно ще го доведе и до гроба. Единственият изход е напълно да спре да пие, както и абсолютно да се въздържа дори от минимални количества алкохол в какъвто и да било вид. Ако са склонни да преминат през този цикъл на лечение и да се възползват от помощта, която им се предлага, пред алкохолиците ще се открие един съвсем нов начин на живот.

Имаше време, когато бяхме уверени, че единственият изход да контролираме пиенето си, е да се откажем от втората, петата или която и да е подред чаша. Едва с времето постепенно осъзнахме, че не петата, десетата или дванадесетата чаша ни превръща в алкохолици, а първата! Първата чаша е тази, която създава проблема. Първата чаша бе тази, която ни караше да продължим да пием. Първото питие бе това, което отключваше “верижната реакция” и отпочваше безконечният запой.

АА определя проблема така: “За алкохолика и една чаша е много, а след това и хиляда не са достатъчни.”

Друго нещо, което много от нас научиха по време на нашите запои е, че принудителната трезвеност не беше много приятна. Някои от нас успяваха да устояват периоди на трезвеност в продължение на дни, седмици, дори години. Но не харесвахме тази наша трезвеност. Ние се чувствахме като мъченици. Бяхме раздразнителни, беше трудно да се работи и живее с нас, продължавахме да живеем в очакване и копнеехме за времето, когато пак ще можем да си пийваме.

Сега, вече членове на общността на АА, разбираме по друг начин трезвеността. Наслаждаваме се на чувството за извоювана свобода от необходимостта да пием.

След като не можем да очакваме, че ще пием нормално в бъдеще, ние се концентрираме да живеем пълноценен живот без алкохол днес. Защото нищо не може да се направи за нашето вчера. А утре още не е дошло. “Днес” е единственият ден, за който трябва да мислим. От опит знаем, че дори “най-заклетите пияници” могат да издържат 24 часа без алкохол. Налагало им се е да откажат поредната чашка за следващия час, дори за следващата минута — но така те се научават, че тя може да се отложи за определено време.

Когато за пръв път чухме за съществуването на АА, стори ни се невероятно, че бивши алкохолици могат напълно да се излекуват и да поддържат онзи трезвен начин на живот, за който ни разказваха по-отдавнашните членове на АА. Някои от нас считаха, че нашето пиене е някак “по-друго”,че ние сме “по-особен” случай, че общността на АА може и да помага на някои, но за нас не би могла да направи нищо. Между нас имаше и такива, които все още не бяха изпитали върху себе си ужасите на алкохолизма и считаха, че ще успеят сами да се справят с алкохолната си зависимост, а АА нека да помага на хроничните алкохолици , които сами сигурно не биха могли да си помогнат.

Нашият опит в АА ни научи на две много важни неща: първо, че всички алкохолици се сблъскват с един и същ основен проблем, независимо дали са стигнали вече до просия за чаша бира или заемат висока длъжност.

Второ, ние вече сме убедени, че програмата на АА се оказва на практика успешна във всички онези случаи, когато алкохоликът искрено желае да се излекува от пиенето, независимо от индивидуалното му, социално и материално битие или спецификата на пиянството му.

Ние взехме нашето решение

Всички ние, които сме сега в АА, трябваше да вземем едно важно решение преди да се почувстваме сигурни в новата програма на живот без алкохол. Ние трябваше да погледнем фактите за нас и нашето пиене честно и реалистично. Ние трябваше да признаем, че сме безсилни пред алкохола. За някои от нас това бе най-трудната стъпка в целия ни досегашен живот.

Не знаехме какво точно представлява алкохолизмът. Имахме наша собствена представа за думата “алкохолик”. Асоциациите ни се свързваха с изпадналия до крайна бедност, деградирал човек. Следователно, човек със слаб характер, без воля. Някои от нас така и не искаха да признаят, че са алкохолици, други го правеха с уговорки.

Така или иначе повечето от нас почувстваха облекчение, когато разбраха, че алкохолизмът е заболяване. Виждахме вече смисъл да се борим със заболяването, защото то заплашваше да ни унищожи. Спряхме опитите да мамим себе си и другите, считайки, че можем сами да се справим с алкохола, тъй като всички факти доказваха обратното.

От самото начало приехме, че никой не бива да ни убеждава, че сме алкохолици. Признанието трябваше да дойде от самите нас — не от лекар, свещеник, съпруг или съпруга. То се основаваше на фактите от собствения ни живот. Близките ни най-вероятно разбираха естеството на проблема ни, но единствено ние можехме да определим дали все още сме в състояние да контролираме влечението си към алкохола.

Често питахме: “Как да разбера дали все пак съм алкохолик?” Бе ни казано, че няма точна и бърза диагноза на алкохолизма. Разбрахме, че все пак има някои явни симптоми. Ако сме се напивали, когато е било абсолютно необходимо да сме трезви, или ако сме пиели без да изпитваме удоволствие, то това вече, както се убедихме, са все симптоми на болестта, наричана алкохолизъм. И когато в търсенето на истината започвахме да си припомняме собствените си запои и последствията от тях, повечето от нас успяваха да видят и други, неосъзнати досега причини, довели ги до състоянието на алкохолизма.

Напълно естествено бе перспективата за живот без алкохол да ни изглежда мрачна. Страхувахме се, че новите ни приятели — членове на АА — ще се окажат скучни, или нещо по-лошо — фанатизирани морализатори. Оказа се, че те са същите човешки същества като самите нас, придобили обаче онази странна добродетел, позволяваща им да вникнат в нашия проблем със съчувствие, а не като съдници.

Започнахме да се питаме, какво трябва да направим, за да не посягаме към чашата, какво би ни струвало членството в АА, кой ръководи тази общност в местен и международен мащаб. Скоро разбрахме, че членството в АА не налага никакви задължения, че никой не е длъжен да следва официално наложени ритуали или модели на живот. Оказа се, че АА не събира членски внос или друг вид такса, а разходите за помещенията, които ползваме, безалкохолните напитки и литература се събират от доброволната лепта, дарявана по време на срещите ни. Тези пожертвувания не са и задължителни, за да членуваш в АА.

Скоро ни стана ясно, че организационната структура на АА е сведена до минимум и никой там не единовластен. Подготовката на сбирките се извършва от избранници на групата, сменящи се често на ротационен принцип. За АА е популярна именно ротационната система.

Как съумяваме да живеем трезвени

Как успяваме да водим живот на трезвеници в такава неформална отворена общност?

Отговорът е, че веднъж постигнали трезвеност, ние се опитваме да я съхраним и следваме положителния опит на онези, които са станали членове на АА преди нас.
Техният опит ни предоставя един «сигурен» инструментариум, който ние сами решаваме да приемем или да отхвърлим. Тъй като днес за нас сега трезвеността е най- важното нещо в нашия живот, ние смятаме, че е разумно да следваме стъпките на тези, които чрез собствения си пример са показали резултата от програмата на АА за възстановяване.

24-часовата програма

Например ние не даваме тържествени обещания, че «никога вече» няма да се докосваме до алкохола. Вместо това се стремим да следваме така наречената в АА «24-часова програма». Стараем се да не посягаме към чашата в продължение на едно денонощие. Опитваме се просто да преживеем един по един дните без пиене. Ако почувстваме непреодолимо желание да пием, не се борим с него, но не му се и поддаваме. Просто отлагаме пиенето за утре.

Опитваме се да бъдем максимално честни и реалистични по отношение на алкохола. Ако сме съблазнени от чашката — а тази съблазън обикновено преминава след първите няколко месеца в общността на АА — ние започваме да си задаваме въпроса, дали точно тази чашка, за която непрекъснато мислим, ще си струва последствията, познати ни от миналото.

Знаем, че сме напълно свободни, ако пожелаем, дори да се напием, че изборът между пиене и непиене е изцяло наш. И най-важното, стараем се да приемем факта, че независимо от времето, в което не сме посягали към чашата, ние винаги ще си останем алкохолици. А алкохолиците, доколкото ние знаем, никога не могат да пият по малко, само за компания.

Ползваме и опита на “успешно изцерилите се” в АА. Редовно посещаваме сбирките на местната общност на АА, на която сме членове. Няма задължителност в присъствието на тези сбирки. Трудно можем да обясним защо личните изповеди и дискусии с членуващите в АА повдигат тонуса ни. А и повечето от нас чувстват, че присъствието на подобни сбирки и поддържането на връзка с другите от АА са от изключително значение за спасяването ни от алкохола.

Дванадесет стъпки

Още при включването ни в АА бяхме информирани за програмата на АА за възстановяване от алкохолизма, наречена «Дванадесет стъпки». Ние научихме, че тези стъпки представят обобщения опит на първите членове на общността, описали стадиите на успешния си преход от хроничен алкохолизъм към трезвеност. Разбрахме, че ключът към подобен преход се крие в смирението и в упованието в Сила по-висша от нас самите. Някои хора от общността предпочитат да наричат тази Сила “Бог”, но ни казаха, че това е въпрос на лична интерпретация, всеки може да разбира тази сила както той смята за необходимо. След като в определен период от нашия живот алкохолът очевидно се бе оказал по-силен от нас, трябваше да признаем, че със сигурност не можем да се справим с него сами и че ще е разумно да потърсим помощ в нещо по-силно от собствената ни воля. С времето разбирането ни за тази могъща Сила ставаше все по-зряло и определено. Дефинирането ѝ обаче винаги е било въпрос на индивидуално схващане, без налагане на чужда воля върху когото и да било от членовете на АА.

Постепенно с помощта на 12-та стъпка и благодарение на контакта ни с по-отдавнашните членове на АА, които помагат на алкохолиците, забелягахме, че тази помощ е действена и така ние се въздържаме от алкохола. Всеки от нас се стараеше да помага на новодошлите, без никога да забравя, че единствено другият е в състояние да се самоопредели като алкохолик.

Ръководехме се също от опита на много от членовете на АА, изпълнили с ново съдържание проверените от времето три основни ръководни принципа. Единият от тях – “Всичко по реда си”, ни напомня, че колкото и да бихме искали, не можем да постигнем всичко наведнъж, че ние трябва да помним колко важно е да бъдем трезвени при всеки опит да променим нашия живот.

“Главното е да не се бърза.” Това е стар принцип с ново съдържание за алкохолиците, непрекъснато страдащи от комплекс за вина, че вършат всичко припряно. Опитът показва, че трябва и може да се научат да бъдат спокойни и естествени.

“Живей и остави другите да живеят.” е третият принцип, напомнящ на алкохолиците, че независимо от това, кога са се спасили от алкохола, те не бива да си позволяват да проявяват нетолерантност към околните.

За лечението от алкохолизма спомагат и брошурите и всякакъв вид литература, издавана от общността на АА. Скоро след като се присъединихме към АА, повечето от нас прочетоха книгата “Анонимни алкохолици”, в която родоначалниците на АА споделят своя опит и принципите, помогнали им да се освободят от алкохолизма. Много членуващи в АА, години наред непиещи, продължават да се връщат към тази книга, както и към другите, от които черпят сили и вдъхновение. (Нашата литература можете да намерите на тази страница). АА издава ежемесечно и международно списание с название “А.А. Grapevine”, четено от отдавна членуващи и новопостъпили в АА.

АА фактически е начин на живот, затова много малко от нас успяват точно да обяснят как именно различните елементи в тази възпитателна програма допринасят на практика за настоящата ни трезвеност. Всеки един от нас подхожда по собствен начин към програмата. Всички ние обаче сме свидетели, че за разлика от много други програми, тази на АА действително помага за излеку-ване от алкохолизма. Отдавна членуващи в АА непиещи години наред споделят, че те просто са приели програмата и са ѝ “повярвали”, но така или иначе не могат точно да обяснят как и с какво общността на АА им е помогнала. Те се стараят да предадат тяхната вяра и на други, които много добре разбират разрушителната сила на алкохола.

Помага ли АА на всеки

Уверени сме, че програмата на АА за възстановяване от алкохолизма помага практически на всеки, който сериозно желае да спре да пие. Същото се отнася и до онези, които считат, че насила са накарани да потърсят помощта на АА. Много от нас са направили своя първи контакт с АА заради трудностите в отношенията ни с околните, както и заради служебни неприятности. По-късно вече всеки сам е взел своето решение да остане в общността на АА.

Ние сме видели някои алкохолици да се колебаят дали да следват сериозно предписанията на програмата. Имаше и такива, които привидно се мъчеха да следват многократно проверените принципи, благодарение на които милиони от нас постигат своята трезвеност. Мнимите опити обаче обикновено не се увенчават с успех.

Независимо в каква степен на деградация или положение в социалната или икономическа йерархия се намират той или тя, от опит и наблюдение знаем, че АА предлага реален изход от лабиринта на алкохолизма. Не беше трудно за повечето от нас да стигнат бързо до това убеждение. Когато за първи път се обърнахме към АА, много от нас имаха сериозни проблеми — парични, семейни, служебни или просто лични. Скоро се убедихме, че в основата на всички наши проблеми стои алкохолът и че ако решим основния си проблем, ще решим и останалите. Това не означава, че със спирането на алкохола всичко се оправяше от самосебе си, но бидейки трезвени, ние успявахме много по-леко да ги преодоляваме.

Новото измерение

Имаше време, когато много от нас си мислеха, че животът е поносим само когато пием. Не можехме въобще да си представим живота без алкохол. Благодарение на програмата на АА днес нямаме усещането, че сме лишени от нещо. Напротив, смятаме, че сме се освободили и че животът ни се е обогатил с друго измерение. Имаме нови приятели, нови перспективи и ново отношение към нещата. След дълги години на отчаяние и безизходица много от нас смятат, че едва сега са започнали истински да живеят. Радваме се, когато приобщим към този нов живот някой, който, както ние някога, все още страда от оковите на алкохолизма и мъчително търси пътеката от мрака към спасителната светлина.

Алкохолизмът е едно от най-сериозните заболявания. Статистически е доказано, че милиони мъже и жени продължават да страдат от тази прогресираща болест. Ние, членуващите в общността на АА, с радост споделяме нашия опит с надеждата да ограничим и спрем това заболяване при всеки, който иска да се излекува. Даваме си също сметка, че нищо от това, което споделяме, не би имало никаква реална полза, ако самият алкохолик не е готов да признае, така както ние някога сторихме това: АЛКОХОЛЪТ МЕ УБИВА И ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ.

Как да се свържем с общността на АА

Помощ от страна на АА се предоставя безвъзмездно и не налага никакви задължения на тези, които я потърсят. Имаме наши групи по цял свят, в градове, села и паланки. Адресите и телефоните на АА (А.А. — Alcoholics Anonymous) са записани в телефонните указатели. Информация за сбирките по места може да се получи от лекари и медицински сестри, от свещенници, журналисти, полицейски служители и социални работници в центровете за борба с алкохолизма, които са запознати с нашата програма. Онези, които не могат да се свържат с група в близост по местоживеене, нека се обърнат до главната международна централа: General Service Office, Box 459, Grand Central Station, New York, NY 10163. Оттам ще ви свържат с група, най-близка до вас по местоживеене. Ако живеете в отдалечено място и няма група близо до вас, Централата ще ви изпрати сведения за опита на «самотниците», хората, отказали се напълно сами от пиенето, следвайки принципите и програмата на АА за възстановяване.

Всеки, който се обърне за помощ към АА, може да бъде напълно сигурен, че неговата / нейната анонимност ще бъде запазена.

Ако смятате, че страдате от алкохолизъм и сериозно сте решили да се откажете от пиенето, то може да се доверите на нас, повече от два милиона членуващи в АА, които ще ви покажем как програмата за възстановяване на АА ни е помогнала. Не съществува никаква пречка тя да помогне и на вас.

Контакти в България

Контакти в Европа и по света

Контакти с General Service Office, САЩ и Канада, както и форма за търсене на групи по света

 

Дванадесет стъпки на Анонимни Алкохолици

1. “Признахме, че сме безпомощни пред алкохола — че животът ни е станал неуправляем.”
2. “Повярвахме, че сила по-Висша от нас самите може да ни върне здравия разум.”
3. “Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.”
4. “Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си.”
5. “Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.”
6. “Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.”
7. “Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.”
8. “Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.”
9. “Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.”
10. “Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.”
11. “Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.”
12. “Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.”

Дванадесет традиции на Анонимни Алкохолици

1. “Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА.”
2. “За нашата обща цел има само един върховен авторитет — този на любящия Бог, така как-то Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.”
3. “Единственото условие, за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие.”
4. “Всяка група трябва да бъде независима, освен по отношение на дела, които засягат други групи или АА като цяло.”
5. “Всяка група има една единствена цел — да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат.”
6. “Една група на АА не може да поддържа, финансира или предоставя името на АА на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел.”
7. “Всяка група на АА трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения.”
8. “Анонимни алкохолици” трябва завинаги да останат непрофесионално общество, но нашите служби могат да наемат специални служители.”
9. “АА като общество не трябва никога да се организира; можем обаче да създаваме съвети или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат.”
10. “Обществото “Анонимни алкохолици” не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии.”
11. “Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното.”
12. “Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, която винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите.”

Scroll Up