Моят спонсор ми каза веднъж (както ми е казвал хиляди пъти), че ако никой не е готов да поеме отговорност за дадена позиция по служенето в АА, нещата не трябва да се насилват. Не трябва да попълваме длъжности на всяка цена. По-добре длъжността да си стои незаета, отколкото да натъпчем някой в нея, само за да можем да кажем, че всички длъжности са заети. Да са запълнени наред, но с уплашени, ядосани и недоволни хора.

Писал съм много по тези въпроси. Може да съм прав, може и да не съм. Това е лично мое мнение и си запазвам правото да си го променя две минути след като пусна това писмо в пощенската кутия. Основната причина да пиша за това е да прочистя кашата в моята глава. Когато преминавам през спиралата на подобни теми, научавам потресаващи неща за мен самия. Това е все едно автомобил да потегли по пътя – автомобилът е моето собствено възстановяване, а пътят е пътят на моето служене.

И така, когато започна да мисля за това какво трябва или не трябва да се прави в нашето братство, най-добре е за мен първо да си припомня Правило 62: “Не се взимай твърде насериозно.” После се връщам обратно към уравнението, което имам да решавам. Имам вкоренен страх, че нищо няма да се получи добре, ако не се намира под моя пряк контрол. Забравям неизменните духовни закони на нашите Стъпки и Традиции. Ако ги следвам, тогава знам, че Бог е този, който ще се погрижи нещата да се получат. Ако забравя да го направя, поемам контрола и нещата се вкисват.

Като надежден член на АА, аз имам няколко отговорности към нашето братство:

1) Да си върша работата като давам най-доброто от себе си;

2) Да помагам на останалите да се информират, а не да ги ръководя;

3) Да бъда посредник в АА, а не тореадор, който развява червени флагчета навсякъде;

4) Да се опитвам да живея сега, за момента, да позволя на Стъпките и Традициите да действат в живота ми като цяло.

Какво мога да получа в замяна на тези мои усилия? Е, мога да науча повече неща за АА. Мога да съм в компанията на трезвени алкохолици. Мога да видя хора, които ценят моето мнение и нямат нищо против да съм сред тях (това приемане все още ме смайва). Мога да получа много възможности по Дванадесетте Стъпки. Мога да получа много възможности да разбера самия себе си. И навярно още много неща, за които все още и не подозирам. Но тук има още едно, най-важно нещо. То е допълнение към уравнението. Стъпки + Служене = Работа по Дванадесета Стъпка = Трезвеност.

Казват, че ако някога АА загине, причината ще е вътре в самото движение. Убеден съм в това. Виждал съм как умират групи от липса на интерес или неспазване на Традициите. Всички знаем какво се е случило с “Вашингтонци” и с Оксфордската група. Нашето единство изглежда невъзможно като се има предвид естеството на нашата болест, но ние със сигурност го имаме. И го имаме без да спазваме някакви правила, разполагаме само с нашите Традиции.

Ако аз служа, ще бъде служено и на мен. И единството на служенето ще запази АА живо дълго занапред. АА не е движение, в което някой може да се облагодетелства за сметка на друг, благодарение на усилията на стотици хилядите му членове по целия свят. Ние помагаме на всеки алкохолик навсякъде, по всяко време. Ние не можем да преброим хората, на които АА е помогнало и начините, по които движението е променило света, но можем да кажем какво е направило АА за самите нас. В моя случай това е неоценимо.

Не зная за вас, но аз ще продължа да служа. Аз съм трезвен. Това работи за мен. Лично.

Р. Г., Лонгвю, Вашингтон
Списание “Грейпвайн”, март 1987 г.
Бр. 43 No. 10

Scroll Up