За повечето хора извън АА е непонятно с какво точно се занимаваме ние в АА, какво се случва на сбирките, и каква изобщо е същността на нашата програма за възстановяване. Напълно можем да разберем тези хора. В свят на воюващи учения и политически разногласия е лесно човек да бъде предубеден към сдружение, каквото е Анонимни Алкохолици. В днешно време има не малко организации, чиито лидери, прикривайки се зад благородни намерения, използват своите членове за собствено облагодетелстване под една или друга форма. Затова, ако някой новодошъл в АА (или такъв, който се колебае дали да отиде в АА) сподели със своите близки или роднини, че се е присъединил към група хора, които практикуват „духовен метод” за възстановяване от алкохолизъм, естествената реакция на загрижените близки би била озадаченост и скептицизъм. Или дори тревога.

През 1946 г. в списание „Грейпвайн” е публикуван Преамбюл на Анонимни Алкохолици – сбор от кратки принципи, основани на Традициите на АА. Освен всичко друго там се казва „…АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция”. И това не са само думи. Преамбюла на АА – това е официална декларация за това какво е (и какво не е) сдружението Анонимни Алкохолици.

Все пак, за да се вникне в детайли на това каква е същността на АА, и защо целия замисъл на съобществото и начинът, по който то функционира няма нищо близко до каквато и да е секта или организация с користни цели, най-добре е да се прегледат основните характеристики, по които дадено сдружение на хора може да бъде определено като едно или друго.

Анонимни Алкохолици няма и не може да има поради самата същност на движението и на хората, които го съставляват, изтъкнат харизматичен лидер („гуру”, „учител”), който се проявява в качеството му на „просветен”, „свят” или посредник между Бог и хората.

Когато за първи път посетих сбирка на АА, аз видях човек, който водеше сбирката. Казваше се Джей. В началото той говореше повече от другите и аз реших, че той е главния. Както после се оказа, Джей беше просто „водещ” и той не командваше никого. На него му бяха поверили ролята на водещ сбирките за определен период и той само изпълняваше поетият си пред групата ангажимент. Аз самият много пъти съм бил водещ след това.

Що се касае до „посредниците” и „просветените”, то аз такива хора в АА не съм срещал. Основателите на АА също не са били святи. Един от тях, Бил У., до края на своя живот казвал за себе си: „Аз съм само един пияница”. Независимо от огромния принос и стойността на опита на нашите основатели, на тях не им присъщ ореол на святост или „богоизбраност”, а на техните изказвания не се придава значение на абсолютна истина.

Липса на здрави авторитарни структури, както и никаква задължителна йерархия в организацията с безпрекословно подчинение на лидера.

Анонимни Алкохолици е невъзможно да бъдат управлявани. Всякакви усилия в такава посока са обречени на неуспех. Това би приличало на опит да сложите хамути на тайфа котараци за да направите котешки впряг. Думата „задължително” е неприложима към АА. Затова в АА няма дирекции и напълно отсъства каквато и да била задължителна йерархия. „АА не бива никога да се организира …” – са написали нашите основатели в Традиция Девета. АА има обслужващи структури, съставени от алкохолици с различен срок на трезвост. Но тези структури са единствено за да служат на членовете на АА, а не обратното. Ако някой се опита да управлява, а не да обслужва, резултата е винаги един и същ – всяка група или нейните членове правят това, което те искат и никой не може да ги принуди друго. Дори Конференцията по Общо Служене на АА няма права да налага под никаква форма каквото и да е на групите или членовете на АА.

Няма “пълна липса на различни мнения и критики към вероучението”

По смисъла на своята същност „вероучение” в АА няма, защото не съществува общ символ на такъв тип „вяра” или какъвто и да е обект на поклонение. Има програма за възстановяване, изложена в книгата „Анонимни Алкохолици” и допълнително развита и обяснена в книгата „12 Стъпки и 12 Традиции”. Многообразие в мненията – това е норма заложена в самата програма, защото в основата ѝ е заложено не учение или доктрина, а опита от възстановяването на конкретни хора. Не съществува единствен „правилен” начин за работа по тези стъпки. Когато се говори за Бог, всеки може да има своя собствена представа, да изповядва, каквато и да е религия или да не изповядва никаква.

Абсолютно недопустими са активната пропаганда за привличане на нови членове и използването на всякакви (включително нечестни) способи за въвличане в организацията.

Анонимни Алкохолици е едно от малкото видове сдружения, които не се стремят да увеличават броя на своите членове на всяка цена, макар че в болшинството от групите в АА редовно постъпват нови членове. Понякога отделни членове на АА, които наскоро са дошли в сдружението, в своето желание „бързо да правят добро” на други страдащи алкохолици, проявяват твърде голямо усърдие да доведат алкохолика на сбирка. Но в последствие те стават по-търпеливи и сдържани, разбирайки, че когато става дума за истински алкохолик – „на сила хубост не става”. А що се касае до „начините за привличане”, то в АА, на новодошлия освен трезвеност, няма какво друго да му се предложи.

Недопустим е и няма никаква възможност за какъвто и да е контрол над личността – изолация на последователите от външния свят, забрана за свиждания със семействата, забрана за свободно четене на книги, гледане на телевизия, посещение на социални мрежи, наличие на подробни записи на личните данни, адрес, телефон, къде и как човека може да бъде намерен ден и нощ.

Този, който се опита да откъсне алкохолика от бутилката или да му забрани, каквото и да било, неизбежно търпи провал. Програма основаваща се на забрана: а) не може да бъде ефективна; б) няма да е привлекателна. Убеден съм, че нито един от нас не би останал на сбирка, ако се сблъска с подобни ограничения на личната свобода. А що се касае до „пълният отчет”, то една от привлекателните черти на АА от самото му създаване е пълната анонимност на членовете. АА не води отчет за посещаемостта, не разполага със списък на своите членове и не преследва тези, които по някаква причина са престанали да посещават сбирките.

Не съществува никаква политика за обявяване на външния свят за зло, за отчуждаване и откъсване на индивида от обкръжаващия свят и от предишните му социални контакти.

Целта на възстановяването в АА не е алкохолика да бъде откъснат от света, а напротив – да му се помогне да се върне в социума в качеството му на съпруг, родител, работник, гражданин. Същността на програмата на Анонимни Алкохолици е възстановяване сферите на живот на алкохолика, разрушени от болестта му, и осъзнаване на социалната му отговорност пред света. Много голяма стойност за възстановяването на алкохолика има опората в семейните ценности.

Изключена е всяка възможност за използване на редовите членове за извършване на незаконна дейност, национален и религиозен екстремизъм.

Отнесено към АА подобно нещо звучи абсурдно. В АА са известни много случаи, когато хора, водили в миналото си антисоциален начин на живот, осъзнавайки, че в резултат на алкохолизма, на карта са поставени техният живот и бъдеще, претърпяват невероятна трансформация, превръщайки се в индивиди уважаващи социалните норми и човешките ценности. На сбирките на АА вие може да срещнете хора с различни вероизповедания, националности, култури и убеждения. В АА няма да чуете дискусии по национални, политически и религиозни въпроси, защото нашето сдружение в същността си няма гледна точка по никакви въпроси, предизвикващи обществена полемика. Нашата Десета Традиция гласи: „Сдружението Анонимни Алкохолици не се произнася по въпроси, които не са свързани с неговата дейност; поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии.”

Недопустимо е външно чуждестранно финансиране, често чрез различни фондации; финансова зависимост от организации. Използване на последователите, в качеството им на работна сила в производство или ферми, принадлежащи на организацията.

Уникалността на нашето съобщество е в пълната липса на комерсиални интереси сред целите на дейността. Принципа на „дружествена бедност”, предложен още от съоснователя Бил Уилсън, надеждно защитава АА от „излишества” под формата на банкови сметки и др. Липсата на крупна собственост и задължителни такси или вноски, а също отказ на всякакви външни дарения и максимален лимит за дарения от членове на АА – всичко това изключва опасността от финансова зависимост на групите на АА и техните членове от каквито и да е външни финансови източници. В миналото на АА има много примери, когато богати и влиятелни хора, желаещи да „ощастливят” АА са предлагали големи суми за безвъзмездно подпомагане на сдружението, но без изключение – АА любезно е отклонявало подобни дарения.

В заключение: Програмата на Анонимни Алкохолици никога нямаше да получи такова повсеместно разпространение, ако се състоеше от конкретни религиозни правила. Универсалността на идеите на АА допада на хора с най-различни убеждения. Затова нашето сдружение разполага с толкова широка съпричастност в социалните среди. Случвало ми се е да посещавам сбирки на АА групи, които се провеждат на най-различни места – отдели в полицията, наркологични диспансери, психиатрични болници, образователни учреждения, центрове за социална помощ, католически и православни храмове. Можете ли да си представите, че на такива места биха се събирали хора, чиято дейност да попада под определението „секта”?

Евгений М., трезвен от 23 декември 1988 г.,
(превод от Руски)

Scroll Up