Традициите и принципите в АА дават привилегия за такава индивидуална и групова свобода, каквато досега не е имало в историята. Ние не прилагаме каквато и да било човешка форма на управление.

Имало едно време един член на АА, който бил на мнение, че групата му е твърде тесногръда, респектираща и нетолерантна. Поради което, мислел той, се виждала твърде страшна на онези нейни членове, които имали пропуски и отклонения. Уж на шега, той взел да обмисля как да разведри нещата. Най-накрая окачил в стаята за сбирки следния надпис: „Момчета, всичко може да се случи тук. Но ако случайно сте се напили преди сбирката, не го показвайте пред нас. И моля, не пушете трева в асансьорите на клуба!”

Наистина, нашият приятел малко е преувеличил, за да постигне това, което е смятал за необходимо. Да се види пиян на сбирка на АА е рядко явление и навярно никой все още не е пушил трева в клубните асансьори. Но всеки от нас може да чете между редовете на този надпис и това е истинския замисъл.

Нашият шегаджия всъщност казва на всеки, който е твърде строг и страховит: „За милостта на Бог тук идвам аз.” А на онези, които нарушават спокойствието в групата, той казва: „Никой не те принуждава да се държиш по определен начин и не те наказва, ако не го правиш. АА има своите Дванадесет Стъпки за възстановяване и за духовно израстване. Има Дванадесет Традиции за разбирателство във всяка АА група и в цялото ни братство. Тези Традиции ни показват как можем да бъдем заедно, ако го искаме. А сега – това място, на което се провежда сбирката струва някакви пари. Надяваме се, че ще сложиш някакви пари в шапката, но не искаме да те караме да го правиш. Ти можеш да ни нападаш, но ще видиш, че повечето от нас няма да ти отвърнат. Можеш да съсипеш анонимността, да я направиш публична, да злоупотребиш с името на АА, за да си създадеш престиж, да го използваш за своя лична употреба. Ако държиш на подобни глупости, ние не можем да те спрем. Същото важи и ако подложиш името на АА на публична полемика. Надяваме се, че няма да причиниш нищо от изброеното на нас или на себе си. Ние просто ти казваме, че можеш да използваш принципите на АА в живота си, защото ти искаш това за себе си, а не защото ние настояваме. Изборът е твой. Това е твоята привилегия за свобода в АА.”

За всяко друго общество подобна неограничена свобода за всеки един индивид би била катастрофална. За съвсем кратко време ще бъде завладяно от пълна анархия. Как тогава става така, че ние в АА можем да устоим на подобна свобода, свобода, която понякога изглежда като разрешение да се прави каквото ни харесва – индивидуално и групово? Да не би такава нечувана свобода да е възможна благодарение на нашите добродетели? Или всъщност е захранвана от нашите нужди?

Е, добре – нашите нужди са необхватни и непреодолими. Всеки един от нас трябва да се съобразява добре със Стъпките и Традициите на АА или ще се побърка, или ще умре от алкохолизъм. Следователно, нуждата на повечето от нас да оцелеем и да пуснем корени е по-силна от изкушението на алкохола или на лошото държание. Буквално ние трябва „да го направим или да умрем”. И така, ние избираме живота. С други думи, избираме принципите, практиките и гледната точка на АА, които могат да ни спасят от пълна катастрофа като осигуряват нашата трезвеност. Това е нашият първи велик, критичен избор. Разбира се, той е направен под плющенето на ужасния камшик на Джон Ечемиченото Зърно, убиеца. Достатъчно болезнен, първият избор е по-скоро принудителен, отколкото продиктуван от добродетели.

Но прескочили веднъж това препятствие, ние се изправяме пред друг вид избор. Започваме да разбираме, че принципите на АА са правилните. Въпреки че все още сме потопени в силно недоволство, ние все повече прилагаме тези принципи поради чувството ни на отговорност към нас, към нашите семейства и нашата група. Ние започваме да им се подчиняваме, защото усещаме, че сме длъжни да им се подчиняваме. Разбираме, че това, макар и болезнено, е правилното нещо, което трябва да се направи. Като се опитваме да постигнем резултати, ние разбираме, че израстваме. Това е едно заслужено удовлетворение. Животът ни все още не е лесен, но като цяло е много по-добър. Нещо повече, озоваваме се в голяма компания. Навсякъде около нас има много спътници, отделни хора и групи. Заедно можем да направим това, което не можем да направим разделени.

Най-накрая разбираме, че има и още едно друго измерение на избор, което можем да постигнем. То е там, където можем да вземем отношение, да се ангажираме с практиката, да се подчиним на разумните принципи, безрезервно, без недоволство, защото сме разбрали, че това е, което всъщност искаме. Когато нашето желание за това и нашето приемане станат пълни, ние откриваме, че цялото ни недоволство е изчезнало. Сега вече се приспособяваме, защото искаме да се приспособим. Можем да го кажем по друг начин: Ние не искаме нищо друго освен Божията воля за нас и Неговата милост за нашите близки.

Когато се обърнем назад, ние разбираме, че свободата ни на избор не е била в крайна сметка съвсем истинска свобода. Когато сме избирали, защото „трябва”, не сме имали свободен избор. Но това ни е тласнало да започнем да се движим във вярната посока. Когато сме избирали „по задължение”, вече сме се справяли по-добре. Заслужили сме си някаква свобода и сме се подготвяли за по-голяма. Но когато, по някое време, полека успеем да направим верния избор без недоволство, без съпротива или конфликт, тогава виждаме за първи път как би изглеждала перфектната свобода посредством Божията воля. Неколцина всъщност са тези, които могат да останат за дълго на това високо място. За повечето от нас да достигнем там е нужен цял един живот, нужна е вечна работа. Но ние знаем, че това най-високо плато наистина съществува и един ден целта ще бъде постигната.

Такива са няколкото свободи в АА, и това е начинът, по който изглежда те функционират сред нас. За да получиш тези прозрения се изисква време. Едва през 1945 г., десет години след като срещнах д-р Боб, ние се осмелихме да запишем Традициите на Анонимните Алкохолици на хартия. Последва период, в който непрекъснато се страхувахме какво непостоянните членове у нас и по света могат да направят с това. Беше трудно да се повярва, че нашето групово съзнание може да бъде надежден водач. Беше ли мъдро да се дава автономия на всяка отделна група?

Нещо повече, питахме се, дали не е трябвало да прогоним нежелаещите и неверниците. Да дадеш на всеки алкохолик по света изключителните права да каже иска или не да бъде член на АА беше смайващо решение. Такива бяха опасенията от онези дни. Такива бяха и ограниченията, които се изкушихме да поставим помежду си. Имаше ограничения, защото дори и на най-добрите общества и правителства се налага да поставят такива за своите граждани и членове. Защо ние да сме изключение?

За щастие, обаче, ние не приложихме правителствени мерки. Вместо тях възприехме Дванадесетте Традиции на АА. Това беше истинска проява на груповото ни съзнание. Удивително високата степен, която достига доброволното приемане на Традициите днес е едно велико чудо и благоволение. Сега знаем, че винаги ще спазваме тези принципи: първо, защото трябва, второ, защото сме задължени и най-накрая, защото мнозинството от нас силно го искат. Не може да има и най-малко съмнение за това.

Ние вярваме, че вече знаем какво наистина представляват отделните наши свободи и вярваме че няма да има бъдеща генерация на АА, която да се почувства принудена да ги ограничи. Нашите АА свободи създават почва, в която расте искрената ни любов – любовта на всеки един към другия и на всички нас към Бог, така както Го разбираме.

Бил У.
© AA Grapevine, Inc., May 1960

Scroll Up