Съдържание

Увод

Дванадесет стъпки

Стъпка Първа

"Признахме, че сме безпомощни пред алкохола — че животът ни е станал неуправляем."

Кой може да се признае за напълно победен? Признанието, че сме безсилни е първата стъпка към освобождението. Отношението между смирението и трезвостта. Душевно пристрастие плюс физическа алергия. Защо всеки анонимен алкохолик трябва да е достигнал дъното?

Стъпка Втора

"Повярвахме, че сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум."

В какво можем да вярваме? АА не изисква вяра; Дванадесетте стъпки са само предложения. Важността на това да се освободим от предразсъдъците си. Разнообразието на пътищата към вярата. АА като заместител на Висшата Сила. Бедата на разочарованите. Преградите от безразличие и предубеждения. Изгубена вяра, преоткрита в АА. Проблемите на интелектуализма и самодоволството. Отрицателно и положително мислене. Самооправдание. Неподчинението е изключителна характерна черта на алкохолиците. Стъпка Втора е началната точка на пътя към възвръщане на здравия разум. Правилното отношение към Бог.

Стъпка Трета

"Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме."

Стъпка Трета е като отварянето на заключена врата.
Как да допуснем Бог в живота си? Желанието е ключът. Зависимостта като средство за постигане на независимост. Опасностите, които крие самодоволството. Да предоставим волята си на Висша Сила. Злоупотреба с волята. Необходимостта от постоянни лични усилия, за да се подчиним на Божията воля.

Стъпка Четвърта

"Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си."

Как инстинктите могат да надхвърлят нормалните си функции. Стъпка Четвърта като усилие да открием слабостите си. Основният проблем, съдържащ се в крайностните прояви на инстинктивните подбуди. Погрешно воденият морален самоанализ може да доведе до чувство за вина, грандомания или упрекване на околните. Редом с недостатъците могат да бъдат отбелязвани и положителните качества. Самооправдаването е опасно. Готовността да се предприеме самоанализ носи светлина и нова увереност. Стъпка Четвърта е началото на практика за цял живот. Притеснението, гневът, самосъжалението и потиснатостта са често срещани признаци на емоционална несигурност. Самоанализът включва обзор на личните взаимоотношения. Важността на съвестното му изпълнение.

Стъпка Пета

"Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си."

Дванадесетте стъпки ограничават сферата на нашето "Аз". Стъпка Пета е трудна, но необходима за постигането на трезвост и душевен покой. Самопризнанието е прастара практика. Без безстрашно признаване на недостатъците си, малцина съумяват да останат трезви. Какво получаваме от стъпка Пета? Началото на истинско родство с хората и Бога. Да изгубим чувството си за изолация, да приемем опрощение и да дадем на други; да се научим на смирение; да придобием честност и реалистично отношение спрямо самите себе си. Необходимостта от абсолютна честност. Опасността от търсенето на извинения. Как да изберем човека, на когото да се доверим. Резултатите са спокойствие и съзнание за присъствието на Бог. Единството с Бог и хората ни подготвя за следващите Стъпки.

Стъпка Шеста

"Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни."

Стъпка Шеста е необходима за духовното израстване. Началото на работа, която трябва да продължи цял живот. Разбирането на разликата между стремежа към дадена цел и съвършенството. Защо трябва да продължаваме да се опитваме? Готовността ни е от решаващо значение. Необходимостта от предприемане на действия. Отлагането е опасно. Съпротивата може да бъде фатална. Точката, в която изоставяме ограничените си цели и се устремя-ваме към Божията воля спрямо нас.

Стъпка Седма

"Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци."

Какво представлява смирението? Какво може да означава то за нас? Пътят към истинската свобода на човешкия дух. Необходимо средство за оцеляване. Стойността на намаляването сферата на "Аз-а". Неуспехи и нещастия, преобразени благодарение на смирението. Сила, идваща от слабостта. Болката е цената, която трябва да платим, за да започнем нов живот. Егоистичният страх като основна първопричина на нашите недостатъци. Стъпка Седма е промяна в отношението ни, която ни позволява да излезем от себе си, за да се приближим към Бога.

Стъпка Осма

"Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях."

Тази и следващите две Стъпки се занимават със сферата на личните взаимоотношения. Да се учим да живеем с другите е невероятно вълнуващо начинание. Пречките пред него: нежеланието да простим; неприемането на факта, че другите могат да грешат; нарочното забравяне. Необходимостта от изчерпателен преглед на миналото. Старателното му извършване води до задълбочаване на вътрешния ни поглед. Видове щети, които сме нанесли на другите. Избягване на крайни преценки. Приемане на обективна гледна точка. Стъпка Осма е началото на края на нашата изолация.

Стъпка Девета

"Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други."

Спокойният дух е първото условие за вярна преценка. Намирането на правилния момент е важно при изкупването на вината. Какво представлява смелостта? Благоразумието означава добра преценка на обстоятелствата.
Ние започваме да поправяме стореното зло от момента на влизането си в АА. Не можем да си купим душевен покой за сметка на други. Необходимостта от сдържаност. Духът на стъпка Девета се състои в готовността да приемем последиците на нашето минало и да поемем отговорността за благополучието на околните.

Стъпка Десета

"Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме."

Можем ли при всякакви обстоятелства да останем трезви и да запазим емоционалното си равновесие? Самоанализът се превръща в редовен навик. Да си признаеш, да приемеш и търпеливо да поправиш грешките си. Емоционалният махмурлук. Когато сме си разчистили сметките с миналото, можем да се срещнем с нови проблеми. Видове духовна равносметка. Гняв, неприязън, завист, самосъжаление, засегната гордост — всички те водят към бутилката. Първата ни цел е самоограничението. Осигуровка срещу това "да се правим на важни". Нека погледнем добрите си страни, така както гледаме слабостите си. Проверката на мотивите.

Стъпка Единадесета

"Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним."

Медитацията и молитвата като основни пътеки към Висшата сила. Връзката между самоанализа и медитацията и молитвата. Непоклатима основа на живота. Как да медитираме? Медитацията няма граници. Едно индивидуално начинание. Първият резултат е емоционалното равновесие. Какво може да се каже за молитвата? Ежедневно отправяне на молби за проумяване на Божията воля и получаване на благодатта, необходима за изпълнението ѝ. Действителните резултати от молитвата са несъмнени. Възнаграждението, което ни носят медитацията и молитвата.

Стъпка Дванадесета

"Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела."

Радостта от живота е темата на Дванадесетата стъпка. Действието е нейната ключова дума. Даване, което не иска нищо в отплата. Любов, която няма цена. Какво представлява духовното пробуждане? Получили сме даром едно ново състояние на съзнанието и битието. Готовността за получаването на този дар се крие в практикуването на Дванадесетата стъпка. Изумителна реалност. Наградите за подпомагането на други алкохолици. Видове работа по стъпка Дванадесета. Проблеми на работата по стъпка Дванадесета. Какво може да се каже за практикуването на тези принципи във всички наши дела? Отегчението, болката и нещастието, впрегнати в полезна работа чрез практикуването на стъпка Дванадесета. Трудностите на практикуването ѝ. "Двете малки стъпки". Преминаването към "дванадесетте стъпки" и проявите на вярата. Духовното израстване е отговорът на всички наши проблеми. Поставянето на духовното израстване на първо място. Доминиране над другите и прекалена зависимост от тях. Поставяне на живота ни на основата "да дадеш, за да получиш". Зависимостта от Бог като необходимо условие за възстановяването на алкохолиците. "Практикуването на тези принципи във всички наши дела": Вътрешни взаимоотношения в АА. Отношението ни към материалните блага се променя. Същото става и с на-шите чувства за собствената ни важност. Инстинктите ни възстановяват първоначалното си предназначение. Разбирането е ключът към правилното ни отношение към нещата, а правилното действие е ключът към добър живот.

Дванадесет традиции

Традиция Първа

"Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА."

Без единство АА ще загине. Индивидуална свобода, но голямо единство. Ключът към разгадаването на един парадокс: животът на всеки един член на АА зависи от неговото подчинение спрямо определени духовни принципи. Групата трябва да оцелее, в противен случай индивидът ще загине. Общото ни благо идва на първо място. Как най-добре да живеем и работим заедно в рамките на групите си?

Традиция Втора

"За нашата обща цел има само един върховен авторитет — този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват."

Откъде АА взема насоките за работата си? Единственият авторитет в АА е любящият Бог, така както Той може да се отрази в нашето групово съзнание. Формирането на една група. Болките на растежа. Ротационните комитети са служители на групата. Ръководителите не управляват; те служат. Има ли АА истинско ръководство? "Заслужили деятели" и "кървящи дякони". Груповото съзнание проговаря.

Традиция Трета

"Единственото условие, за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие."

Първоначалната ни нетърпимост, основаваща се на страха. Да се отнеме на един алкохолик възможността да бъде в АА понякога бе равносилно на произнасяне на смъртната му присъда. Изоставени бяха правилата за членство. Два примера от нашия опит. Всеки един алкохолик е член на АА, когато той реши така.

Традиция Четвърта

"Всяка група трябва да бъде независима, освен по отношение на дела, които засягат други групи или АА като цяло."

Всяка група управлява делата си така, както намери за добре, освен в случаите, когато АА като цяло е заплашено. Опасна ли е такава свобода? Групата, така както и отделният член, в даден момент трябва да се подчини на определени принципи, които да гарантират оцеляването ѝ. Два предупредителни сигнала — групата не бива да прави нищо, което би ощетило АА като цяло, нито да се обвързва с лежащи вън от братството интереси. Един пример: "Центърът на АА", който се провали.

Традиция Пета

"Всяка група има една единствена цел — да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат."

По-добре прави едно нещо както трябва, отколкото много неща нескопосно. Животът на нашето Братство зависи от спазването на този принцип. Способността на всеки член на АА да влезе в положението и да донесе възстановяване на новодошлия е дар от Бога … предаването на този дар на други е нашата единствена цел. Не можеш да запазиш трезвостта си, ако не я предадеш на друг.

Традиция Шеста

"Една група на АА не може да поддържа, финансира или предоставя името на АА на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел."

Опитът ни показва, че не можем да подкрепяме каквато и да е сродна на нашата институция, колкото и добра да е тя. Ние не можем да бъдем абсолютно всичко за абсолютно всички. Установихме, че не можем да заемаме името на АА за каквато и да е дейност, външна по отношение на нашето братство.

Традиция Седма

"Всяка група на АА трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения."

Никоя друга Традиция на АА не е минала през такива родилни мъки, през каквито трябваше да мине тази. Колективната ни бедност бе първоначално въпрос на необходимост. Страхът да не бъдем експлоатирани. Необходимостта от разграничаване на духовното от материалното. Решението да се издържаме само от доброволни пожертвования от страна на членовете на АА. Отговорността за издръжката на главната квартира на АА — предоставена непосредствено на членовете на АА. Финансовата политика на главната квартира се състои в осигуряването само на текущите разходи плюс разумен резерв.

Традиция Осма

"Анонимни алкохолици" трябва завинаги да останат непрофесионално общество, но нашите служби могат да наемат специални служители."

Недопустимо е смесването на Дванадесетата стъпка и парите. Разграничителната черта между доброволната работа по стъпка Дванадесета и платените услуги. АА не би могло да функционира без служители на пълен работен ден. Професионалните служители не са професионалисти анонимни алкохолици. Отношението на АА към сферата на индустрията, образованието и т.н. Работата по стъпка Дванадесета никога не се заплаща, но тези, които се трудят за нас, заслужават възнаграждението си.

Традиция Девета

"АА като общество не трябва никога да се организира; можем обаче да създаваме съвети или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат."

Специални служебни съвети и комитети. Общата конференция (General Service Board), съветът на попечителите, нито пък груповите комитети не могат да издават нареждания на членове или групи на АА. Никой не може да заповядва на АА — било то индивидуално или колективно. Липсата на натиск дава добри резултати, защото ако един член на АА не следва предложените Стъпки към възстановяване, то той подписва собствената си смъртна присъда. Същото условие важи и по отношение на групата. Страданието и любовта са тези, които въдворяват ред и дисциплина в АА. Разликата между духа на властването и духа на служенето. Целта на нашата дейност е да приближим трезвостта до всички онези, които я желаят.

Традиция Десета

"Обществото "Анонимни алкохолици" не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии."

АА не взема ничия страна по каквито и да било обществени разногласия. Неохотата да спориш не е особена добродетел. Оцеляването и разрастването на АА са нашите главни цели. Уроците, които си взехме от Вашингтонското движение.

Традиция Единадесета

"Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното."

Отношенията с обществеността са важни за АА. Добрите взаимоотношения с обществеността спасяват живота на мнозина. Ние се стремим към популяризиране на принципите на АА, а не на неговите членове. Пресата ни подкрепи. Личната анонимност на публично равнище е крайъгълният камък на нашата политика на взаимоотношения с обществеността. Единадесетата традиция постоянно ни напомня, че в АА няма място за лични амбиции. Всеки член на АА става активен пазител на нашето Братство.

Традиция Дванадесета

"Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, която винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите."

Духовната същност на анонимността е саможертва. Подчиняването на личните ни цели на нашето общото благо е същината на всички Дванадесет традиции. Защо АА не можеше да остане тайно общество. Принципите идват пред личностите. Стопроцентова анонимност на публично равнище. Анонимността е истинско смирение.

Дванадесет традиции (Разгъната форма)

Scroll Up