Опитът на АА ни е научил, че:

Първо — Всеки член на "Анонимни алкохолици" е само малка частица от едно огромно цяло. АА трябва да продължава да живее или повечето от нас със сигурност ще загинат. Оттук нашето общо благо стои на първо място. Веднага след това обаче идва личното благополучие.

Второ — В името на нашата обща цел има само един върховен авторитет — този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание.

Трето — За наши членове трябва да бъдат приемани всички, които страдат от алкохолизъм. Поради това не можем да откажем прием на никой, който иска да се възстанови. Нито пък членуването в АА може да се основава на пари или подчинение. Всеки двама или трима алкохолици, които са се събрали, за да водят трезв живот, могат да се нарекат група на АА при условие, че като група нямат други цели.

Четвърто — Що се отнася до собствените ѝ дела, всяка АА група трябва да се подчинява единствено на собствената си съвест. Когато обаче дейността ѝ засяга благополучието на съседни групи, то тя трябва да се посъветва с тях. Също така нито една група, регионален комитет или индивид не могат никога да предприемат действия, които биха засегнали АА като цяло, без да се допитат до попечителите на Съвета на Главната служба (General Service Board). По отношение на тези проблеми нашето общо благополучие е изключително важно.

Пето — Всяка група на "Анонимни алкохолици" трябва да бъде една духовна единица, имаща една единствена цел — да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат.

Шесто — Проблемите, свързани с пари, собственост и власт могат лесно да ни отклонят от основната ни духовна задача. Следователно смятаме, че всеки по-голям предмет на собственост, който е от полза на АА, трябва да бъде управляван отделно, като по този начин се отделя материалното от духовното. Една група на АА като такава не бива никога да се занимава с бизнес. Помощните по отношение на АА институции като клубове и болници, които са свързани със собственост и управление, трябва да бъдат обособени по такъв начин, че в случай на необходимост групите да могат изцяло да се отделят от тях. Оттук следва, че такива помощни институции не бива да използват името на АА. Тяхното управление трябва да бъде изцяло грижа на тези хора, които ги издържат финансово. За клубовете обикновено се предпочитат управители от средите на АА. Но болниците, както и другите места за възстановяване, трябва да бъдат категорично извън АА и под медицинско наблюдение. Една АА група може да сътрудничи с когото и да е, но това сътрудничество не трябва да стига до организационна или финансова връзка със скрита или явна подкрепа. Една група на АА не може да се обвързва с когото и да е.

Седмо — АА групите трябва да се издържат изцяло от доброволните пожертвувания на собствените си членове. Смятаме, че всяка група би трябвало бързо да постигне този идеал; че всяко публично набиране на средства, използващо името на "Анонимни алкохолици", крие много опасности, независимо от това дали се извършва от групи, клубове, болници или други странични агенции; че приемането на големи дарения от каквито и да е източници или помощи, които са свързани с някакви задължения, е неразумно. По същия начин с много тревога наблюдаваме тези АА каси, които продължават да натрупват средства над необходимите с цел, неуточнена от АА. Опитът ни често показва, че нищо не е в състояние по-лесно да разруши духовното ни наследство от безсмислените спорове относно собственост, пари и власт.

Осмо — Обществото "Анонимни алкохолици" трябва да остане завинаги непрофесионално. Под понятието професионализъм разбираме даването на съвети на алкохолиците срещу заплащане или възнаграждение. Едновременно с това ние можем да назначаваме алкохолици там, където те ще извършват такива дейности, за които иначе бихме назначили неалкохолици. Такива специални дейности могат да бъдат добре платени. Обичайната ни работа по стъпка Дванадесета на АА обаче не трябва да се извършва срещу заплащане.

Девето — Всяка АА група се нуждае от минимална възможна организация. Най-добро е ротационното ръководство. Малката група може да избере свой секретар, голямата група — свой ротационен комитет, а групите в метрополиите — свой централен или междугрупов комитет, който често използва секретар на пълен работен ден. Попечителите на Съвета на Главната служба (General Service Board) представляват всъщност нашия Комитет на Главната служба на АА (АА General Service Committee). Те са пазителите на традициите на "Анонимни алкохолици" и получават доброволните дарения, чрез които поддържаме Канцеларията на Главната служба на АА (АА General Service Office) в Ню Йорк. Те са упълномощени от групите да отговарят за общите връзки с обществеността и те осигуряват цялостната дейност на нашето основно списание "АА Грейпвайн" (АА Grapevine). Всички тези представители трябва да се ръководят от духа на служенето, защото истинските ръководители в АА са само облечени в доверие опитни служители на цялото братство. Тяхното положение не им дава власт; те не управляват. Всеобщото уважение е ключът за тяхната полезност.

Десето — Нито една група или отделен член на АА не може по начин, който въвлича АА, да изказва мнения по спорни външни въпроси — особено по такива, които са свързани с политика, алкохолна реформа или религиозни групировки. Групите на "Анонимни алкохолици" не се противопоставят на когото и да е. По тези проблеми те не трябва да заемат каквито и да е открити позиции.

Единадесето — Връзките ни с широката общественост трябва да се определят от принципа на лична анонимност. Ние смятаме, че АА трябва да избягва гръмките реклами. Имената и снимките ни като членове на АА не бива да се разпространяват от радиото, телевизията, пресата или киното. Нашите отношения с обществеността трябва да се основават на привличането, а не на пропагандата. Никога не трябва да се хвалим сами. Смятаме, че е по-добре да ни препоръчват нашите приятели.

Дванадесето — Най-накрая, ние от "Анонимни алкохолици" вярваме, че принципът на анонимността има огромно духовно значение. Той ни напомня, че трябва да поставяме принципите пред личностите; че трябва да упражняваме истинско смирение. Това има за цел да не допуснем да ни разглезят огромните блага, които са ни дарени, и да живеем винаги изпълнени с благодарност към Този, който стои над всички нас.