"Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме."

Работейки по първите девет Стъпки, ние се подготвяме да пристъпим към нов живот. Но когато наближаваме стъпка Десета, започваме на практика, ден след ден, в бели и черни дни, да прилагаме начина на живот на АА. Тогава идва трудното изпитание: можем ли да останем трезви, за да съхраним емоционалното си равновесие и да живеем целеустремено при всякакви условия?

Постоянното наблюдение върху лошите и добрите ни качества и истинското желание да се учим и да се развиваме духовно са жизнено необходими за нас. Ние алкохолиците проумяхме това, заплащайки висока цена. Разбира се, хора с повече опит във всички времена и навсякъде са се подлагали на безпощадно самонаблюдение и самокритика. Това е така, защото мъдрите винаги са знаели, че никой не може да постигне нищо в живота, докато не превърне самоанализа в свой редовен навик, докато не бъде в състояние да признава и приема онова, което открива, и докато търпеливо и настоятелно не се опитва да поправя грешките си.

Ако един пияница има ужасен махмурлук, защото е препил предния ден, той не може да се чувства добре днес. Има обаче и друг вид махмурлук, който всички ние изпитваме, независимо от това дали пием или не. Това е емоционалният махмурлук, пряк резултат от вчерашни или понякога днешни прекалени отрицателни емоции — гняв, страх, ревност и други подобни. Ако искаме да живеем ведро днес и утре, непременно трябва да се отървем от тези "махмурлуци". Това не означава, че трябва да се връщаме болезнено към миналото. Това означава да признаваме и поправяме грешките си сега. Самоанализът ни позволява да се справим с миналото. Когато това е направено, наистина сме в състояние да оставим миналото зад гърба си. Когато сме си направили щателен самоанализ и сме се помирили със себе си, идва увереността, че ще можем да се справим и с утрешните проблеми.

Въпреки че всички самооценки се основават на сходни принципи, те се отличават по фактора време. Има моментни преценки, които предприемаме по всяко време на деня, всеки път, когато се усетим объркани. Има такива, които извършваме в края на деня, когато правим преглед на всичко случило се през изминалите часове. Тогава правим отчет, като в графата "Кредит" си поставяме оценки за доброто, а в графата "Дебит" отбелязваме стореното зло. Освен това има и такива случаи, когато сами или в компанията на нашия наставник или духовен съветник правим внимателен преглед на постигнатото от времето на последната равносметка. Мнозина от АА извършват ежегодно и шестмесечно "прочистване на душите си". Много от нас обичат от време на време да се оттеглят от външния свят някъде, където на спокойствие могат да се отдадат на самоанализ и медитация.

А всъщност не убиват ли тези навици радостта и времето ни? Трябва ли ние, анонимните алкохолици, да прекарваме по-голямата част на деня в мрачно преразглеждане на греховете, допуснати когато сме извършили нещо или обратно, когато не сме извършили нещо? Всъщност едва ли. Настояваме за правенето на самоанализ, само защото много от нас никога не са имали навика да си правят точна самопреценка. Щом веднъж този оздравителен обичай пусне корени, той става толкова интересен и полезен, че не забелязваме как минава времето, през което сме заети с него. Защото минутите, а понякога и часовете, прекарани в самоанализиране, правят всички останали часове на деня по-добри и по-щастливи. С течение на времето, вместо да бъде нещо необикновено и изолирано, самоанализът се превръща в нещо обичайно за ежедневието ни.

Преди да се запитаме какво представлява моментната оценка, нека погледнем при какви обстоятелства такъв род самопреценка може да се окаже от полза.

Духовно правило е, че всеки път, когато сме разстроени по независимо каква причина, нещо не е наред със самите нас. Ако някой ни нарани и нас ни заболи, грешката е и наша. Но няма ли изключения от това правило? Какво да кажем за "справедливия гняв"? Ако някой ни мами, не сме ли в правото си да изпаднем в ярост? Не можем ли да се разгневим на самодоволните? За нас от АА това са твърде опасни изключения. Установихме, че "справедливият гняв" трябва да остане само за онези, които по-добре могат да се справят с него.

Малко хора са ставали толкова често жертва на недоволството, колкото ние алкохолиците. Без значение е дали недоволството ни е оправдано или не. Едно избухване може да провали цял един ден, а спотаената злоба да ни направи отчайващо неефективни. Освен това не съумявахме да разграничим справедливия от несправедливия гняв. Мислехме си, че възмущението ни е винаги основателно. Гневът, този лукс, който по-уравновесените хора рядко си позволяват, можеше да ни държи до безкрайност в състояние на емоционална неуравновесеност. Тези емоционални "запои" често ни водеха право към бутилката. Други смущения като ревност, завист, самосъжаление или наранена гордост, водеха до същите последици.

Моментната преценка предприета в случаите на такива смущения може да помогне много за успокояване на бурните чувства. Тя намира приложение основно в случаите, които възникват в ежедневието. Разглеждането на по-сериозните затруднения е добре да бъде отложено, когато е възможно, за специално отредено за това време. Бързата преценка има за цел да се справи с ежедневните ни приливи и отливи, особено когато хора или нови събития ни изваждат от равновесие и ни тласкат към грешки.

При всички тези ситуации се нуждаем от сдържаност, честна преценка на положението, готовност да приемем, че вината е наша и също такава готовност да простим, ако вината е у другиго. Не трябва да се отчайваме, когато допускаме старите си грешки, защото сдържаността не се усвоява лесно. Трябва да се стремим към напредък, а не към съвършенство.

Първата ни цел трябва да бъде да се учим на сдържаност. Това е особено важно умение. Когато говорим или действаме припряно или необмислено, способността ни да бъдем справедливи или търпеливи се изпарява за миг. Една неприятна реплика или една прибързана оценка могат да провалят отношенията ни с околните за цял ден, а може би и за цяла година. Няма нищо по-ценно от сдържаността в това, което изричаме или пишем. Трябва да избягваме прибързаното критикуване и яростните емоционални спорове. Същото се отнася и до цупенето и мълчаливата надменност. Това са глупави емоционални клопки, към които ни примамват гордостта и отмъстителността. Първата ни работа е да избегнем тези клопки. Когато нещо ни тласка към тях, трябва да се научим да спрем и да размислим. Защото няма да бъдем в състояние да мислим и действаме правилно, ако навикът да бъдем сдържани не стане автоматичен.

Неприятните или неочакваните проблеми не са единствените, които изискват от нас да се самоконтролираме. Трябва да бъдем не по-малко внимателни и когато постигнем известна степен на престиж или материален успех. Вярно е, че няма други хора, които да обичат личните успехи повече от нас — ние се опивахме от успехите като от вино, което винаги ни изпълваше с ликуване. Когато ни спохождаше успех, ние се отдавахме на блянове за още по-големи победи над хората и обстоятелствата. И така, заслепени от горделива самоувереност, бяхме склонни да се самовъзвеличаваме. Разбира се, тогава хората се отдръпваха от нас с досада или огорчение.

Сега, когато сме в АА и сме трезви и печелим отново уважението на приятелите и колегите си, ние откриваме, че все още ни е необходимо да проявяваме особена бдителност. Като гаранция срещу "самовъзвеличаването" можем да си напомняме, че днес сме трезви само благодарение на Божията милост и че всеки успех, който сме постигнали, се дължи повече на Бог, отколкото на самите нас.

Накрая виждаме, че всички хора, без ние да правим изключение, са до известна степен неуравновесени и често грешат и тогава се доближаваме до истинската търпимост и разбираме истинския смисъл на любовта към хората. С придвижването ни напред ще ни става все по-ясно, че е безсмислено да се гневим или да допускаме да бъдем наранявани от хора, които като нас страдат от болестите на растежа.

Такава коренна промяна в схващанията ни ще отнеме време, понякога много време. Малко хора могат искрено да твърдят, че обичат всички. Повечето от нас трябва да признаят, че са обичали, но много малко хора; че към повечето са били безразлични дотогава, докато не им причинят някаква неприятност; а що се отнася до останалите — тях просто не са ги харесвали или направо са ги мразели. Въпреки че такова поведение се среща често, ние от АА намираме, че се нуждаем от нещо много по-добро за поддържането на душевното си равновесие. Не можем да живеем с омраза. Мисълта, че можем собственически да обичаме малък брой хора, да пренебрегваме повечето и да продължаваме да мразим или да се страхуваме от когото и да било, трябва да бъде изоставена, макар и бавно и постепенно.

Можем да се опитаме да спрем да отправяме неразумни изисквания към онези, които обичаме. Можем да започнем да оказваме внимание на онези, на които до сега не сме обръщали никакво внимание. Спрямо тези, които не харесваме, трябва да се стремим да бъдем справедливи и любезни, като полагаме всички усилия да ги разберем и да им помагаме.

Когато подведем някои от тези хора, трябва бързо да си го признаем — винаги пред себе си, а и пред тях, ако признанието може да помогне. Учтивостта, любезността, справедливостта и любовта са ключовете, чрез които можем да постигнем хармония практически с всеки човек. Когато се съмняваме, можем винаги да се спрем и да кажем: "Нека бъде Твоята, а не моята воля". Можем също така често да се питаме: "Постъпвам ли днес спрямо другите така, както бих искал те да постъпват спрямо мен?"

Когато настъпва вечерта, може би непосредствено преди лягане, мнозина от нас правят равносметка на изминалия ден. Тук е мястото да си спомним, че самоанализът не дава задължително отрицателни резултати. Наистина лош ден е този, в който не сме направили нищо добро. В действителност дните ни обикновено са изпълнени с конструктивни неща. Трябва да потърсим добрите намерения, добрите мисли и добрите действия. Дори когато сме положили усилие, но не сме успели, трябва да оценим това като едно от най-добрите ни постижения. При тези условия положените усилия, макар и неуспешни, се превръщат в предимства. От тях получаваме необходимата подкрепа, за да продължим напред. Един човек, изпитал това на собствения си гръб, веднъж каза, че страданието е пробният камък на всеки духовен прогрес. Ние от АА сме изцяло съгласни с това твърдение, защото знаем, че преди да дойде трезвостта, трябваше да понесем страданията, свързани с пиенето, а преди да дойде спокойствието, трябваше да минем през емоционалното объркване.

Поглеждайки към графата "Дебит" на дневния си отчет, трябва внимателно да изследваме мотивите си за всички мисли и действия, които ни се струват лоши. В повечето случаи е лесно да се видят и разберат мотивите ни. Когато сме били изпълнени с гордост, когато сме били разгневени, ревниви, тревожни или уплашени, сме постъпвали чисто и просто по съответния начин. Тук само трябва да видим, че сме постъпили лошо, да опитаме да съзрем как бихме могли да постъпим по-добре и да решим да пренесем с Божията помощ тези уроци в утрешния ден, като разбира се нанесем тези поправки, на които досега не сме обръщали внимание.

В други случаи обаче, само при най-щателно взиране можем да разберем какви са били истинските ни мотиви. Има случаи, в които нашият стар враг, склонността да се самооправдаваме, се е намесил и е оправдал действително лошо поведение. Тук се изкушаваме и си мислим, че мотивите и причините са били правилни, докато всъщност това не е така.

Ние "конструктивно критикувахме" някого, който се нуждаеше от критика, но всъщност истинският ни мотив бе да спечелим един безцелен спор. Или ако това ставаше в отсъствието на съответното лице, мислехме, че помагаме на другите да го преценят правилно, докато всъщност истинският ни мотив бе, принизявайки другия, да почувстваме своето превъзходство. Понякога наранявахме тези, които обичаме, защото си мислехме, че се нуждаят от "урок", а всъщност искахме да наказваме. Бяхме потиснати и се оплаквахме, че не се чувстваме добре, когато преди всичко искахме да спечелим съчувствие и внимание. Тази странна черта на ума и чувствата, това перверзно желание да се скрие един лош мотив под формата на добър, прониква в човешкия живот от горе до долу. Този неуловим и изплъзващ се вид лицемерие може да залегне в основата и на най-малкото действие или мисъл. Ежедневният стремеж за откриване, признаване и изправяне на тези недостатъци е изключително важен за изграждането на личността и воденето на правилен живот. Искреното съжаление за стореното зло, истинската благодарност за получените блага и желанието утре да постъпим по-добре са онези постоянни добродетели, към които трябва да се стремим.

След като сме разгледали по този начин изминалия ден, без да пропускаме да оценим стореното зло и като сме претърсили душите си без страх и снизхождение, можем искрено да благодарим на Бог за получените блага и да спим с чиста съвест.