"Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си."

Създателят ни е дарил с инстинкти с определена цел. Без тях не бихме били пълноценни човешки същества. Ако хората не полагаха усилия да подсигурят живота си, не се стараеха да осигурят прехрана и покрив над главите си, те не биха могли да оцелеят. Ако не се възпроизвеждаха, земята нямаше да бъде населена. Ако не съществуваше социален инстинкт, ако хората не търсеха общуване със себеподобните си, нямаше да има общество. И така, тези желания — за сексуален контакт, за материална и емоционална сигурност и за общуване — са напълно необходими и правилни и съвсем определено са Божи дар.

И все пак тези инстинкти, толкова необходими за нашето съществуване, често многократно надхвърлят собственото си предназначение. Мощно, сляпо и много често неуловимо те ни подтикват, вземат надмощие и настоятелно се опитват да управляват живота ни. Желанията ни за секс, за материална и емоционална сигурност и за значимо място в обществото често ни тиранизират. Станали неуправляеми, естествените желания на човека му причиняват много беди, всевъзможни беди. Нито едно човешко същество, дори и най-доброто, не е застраховано срещу тези беди. Почти всеки сериозен емоционален проблем може да бъде разглеждан като случай на погрешно насочен инстинкт. Когато се случва така, нашите големи природни дарове, инстинктите, се превръщат във физически и умствени отклонения.

Стъпка Четвърта е един енергичен и болезнен опит да открием какви са били и продължават да бъдат нашите отклонения. Искаме да открием точно как, кога и къде нашите естествени желания са ни деформирали. Искаме да погледнем право в очите нещастието, което те са причинили на другите или на нас самите. Откривайки емоционалните си отклонения, можем да пристъпим към тяхното коригиране. Без целенасочени и постоянни усилия в тази насока за нас няма да има трезвеност или удовлетворение. Без дълбок и безстрашен духовен самоанализ повечето от нас откриват, че вярата, която наистина дава резултат в ежедневието, е все още недостижима.

Преди да се заемем с подробностите на въпросния духовен самоанализ, нека погледнем по-отблизо основния проблем. Следващите прости примери придобиват голямо значение, когато мислим за тях. Да предположим, че даден човек поставя сексуалните си желания над всичко. В такъв случай този повелителен импулс може да разруши изгледите му за материална и емоционална сигурност, както и положението му в обществото. Друг може да развие такава мания за финансова стабилност, че да няма желание за нищо друго, освен да трупа пари. Достигайки до крайност, може да се превърне в скъперник и дори в самотник, който отблъсква от себе си и семейство, и приятели.

Търсенето на сигурност не винаги се изразява в пари. Колко често виждаме някое уплашено човешко същество, решено да разчита изцяло на по-силна личност за напътствия и защита. Слабият, не успял да се справи със собствени сили с трудностите на живота, никога не узрява. Разочарованието и безпомощността са негова съдба. След време неговите покровители изчезват или умират и той отново остава сам и уплашен.

Виждаме също така мъже и жени, обладани от стремеж за власт, да се посвещават на опити да управляват себеподобните си. Такива хора често пропиляват всичките си възможности за постигане на разумна сигурност и щастлив семеен живот. Когато едно човешко същество се превърне в бойно поле на инстинктите си, не може да има покой.

Но това не е цялата опасност. Всеки път, когато човек неразумно налага инстинктите си над околните, следва нещастие. Ако в преследването на богатство той потъпква хората, оказали се на пътя му, то това вероятно ще предизвика гняв, ревност и желание за мъст. Необузданият сексуален стремеж води до подобни усложнения. Отправените към други хора претенции за прекадено много внимание, протекция и любов могат само да пробудят у самите покровители желание за власт или отвращение — две чувства, също толкова нездравословни, колкото и претенциите, които са ги предизвикали. Когато стремежът за завоюване на престиж стане неконтролируем, било в кръжока по шев и кройка, било на международна конференция, то други хора започват да страдат, а често и да се бунтуват. Този сблъсък на инстинкти може да предизвика всякакви реакции, от студения укор до пламъците на революцията. По този начин ние влизаме в конфликт не само със самите себе си, но и с други хора, които също притежават инстинкти.

За алкохолиците е особено важно да разберат, че необузданите инстинкти в самите тях са основната причина за разрушителното им пиене. Ние пиехме, за да удавим чувството на страх, разочарование или потиснатост. Пиехме, за да избягаме от чувството за вина, причинено от страстите ни и след това пиехме отново, за да възбудим нови страсти. Пиехме от тщеславие — за да продължим да се наслаждаваме на глупавите си блянове за величие и власт. Тази извратена душевна болест не е приятна за гледане. Трудно е да се анализират вилнеещи инстинкти. Веднага щом се опитаме да ги анализираме, се излагаме на опасността от сериозни реакции.

Ако по темперамент сме склонни към депресия, вероятно ще ни обхване чувство за вина и самоненавист. Затъваме в това лепкаво блато, като често изпитваме уродливо и болезнено удоволствие от това. С болезненото преследване на тази меланхолична дейност можем да изпаднем до такава степен на отчаяние, от която забвението изглежда единствения изход. Тук, разбира се, сме загубили всяка перспектива и следователно цялото си истинско смирение. Защото това е гордост, обърната наопаки. Това въобще не е духовен самоанализ; това е точно процесът, който е довеждал депресирани хора до бутилката и смъртта.
Ако все пак сме естествено предразположени към самодоволство или грандомания, реакцията ни ще бъде точно обратната. Ще се обидим от предложението на АА да направим духовна равносметка със самите себе си. Без съмнение с гордост ще посочим добрия живот, който мислим, че сме водили преди бутилката да ни срине. Ще настояваме, че сериозните недостатъци на характера ни, ако въобще приемаме, че има такива, са били причинени най-вече от прекомерно пиене. Поради това смятаме, че съвсем логично трезвеността е първото и последно нещо, към което изобщо трябва да се стремим. Вярваме, че някогашните ни добри черти ще се възродят в момента, в който се откажем от алкохола. След като в крайна сметка, като се изключи пиенето, сме добри хора, то защо трябва да си правим духовен анализ, щом сега сме трезви?

Хващаме се и за друга чудесна причина, за да избегнем духовния самоанализ. Викаме на висок глас, че сегашните ни неприятности и тревоги са причинени от поведението на други хора, такива, които наистина се нуждаят от духовен са-моанализ. Твърдо вярваме, че ако те се отнасят добре с нас, всичко ще ни е наред. Следователно смятаме, че възмущението ни е справедливо и основателно — че сме в пълното си право да негодуваме. Не ние сме виновните. Другите са виновни!

На този етап на самоанализа нашите наставници ни идват на помощ. Те могат да го сторят, защото носят със себе си изпитания опит на АА по отношение на стъпка Четвърта. Те успокояват потиснатите, като им показват, че техният случай не е нито необичаен, нито по-различен, че недостатъците в характера им не са по-многобройни или по-лоши от тези на който и да е друг член на АА. Наставникът доказва това, като говори свободно и с лекота, без показност, за собствените си недостатъци, и минали, и настоящи. Този спокоен и все пак реалистичен поглед към постигнатото вдъхва сигурност. Наставникът вероятно подчертава, че новодошлият притежава някои добри качества, които трябва да се отбележат заедно с минусите му. Това отстранява болезнените чувства и поощрява равновесието. Щом стане по-обективен, новодошлият може по-скоро безстрашно, отколкото със страх, да погледне собствените си недостатъци.

Наставниците на онези, които смятат, че не се нуждаят от духовен самоанализ, се сблъскват с друг проблем. Това е така, защото хората, заслепени от гордост, несъзнателно отхвърлят мисълта за собствените си недостатъци. Тези новодош-ли едва ли се нуждаят от утеха. Проблемът е да им се помогне да намерят пролука в стената, издигната от собственото им Аз, през която да проникне светлината на разума.

Преди всичко може да им се каже, че по време на пиянското си минало болшинството от членовете на АА сериозно са страдали от склонността да се самооправдават. За повечето от нас самооправданието измисляше извинения; извинения, разбира се, за пиенето ни и за какви ли не прояви на налудничаво и разрушително поведение. Въздигнахме измислянето на извинения във виеше изкуство. Трябваше да пием, защото времената бяха лоши или защото времената бяха добри. Трябваше да пием, защото в къщи се задушавахме от много обич или пък ни липсваше такава. Трябваше да пием, защото в работата си постигахме огромни успехи или пък за нищо не ни биваше. Трябваше да пием, защото страната ни бе спечелила война или загубила мира. И така нататък до безкрайност.

Мислехме, че "обстоятелствата" ни тласкат към алкохола, а когато се опитвахме да променим тези обстоятелства и не успявахме, пиенето ни ставаше неконтролируемо и ние се превръщахме в алкохолици. И през ум не ни минаваше, че трябва да променим самите себе си, за да се приспособим към обстоятелствата, каквито и да са те.

В АА обаче постепенно разбрахме, че трябва да се направи нещо срещу отмъстителното ни негодувание, самосъжаление и неоправдана гордост. Трябваше да разберем, че всеки път, когато се правехме на важни, настройвахме хората срещу себе си. Трябваше да разберем, че когато таяхме злоба и търсехме отмъщение за пораженията си, всъщност удряхме самите себе си с тоягата на гнева, с която се канехме да налагаме другите. Научихме, че когато сме сериозно разстроени, първото нещо, което трябва да направим, е да уталожим това безпокойство, независимо от това кой или какво според нас го бе причинило.

Понякога ни бе необходимо много време, за да установим до каква степен сме жертва на тази емоционална неустойчивост. Лесно я долавяхме у другите, но много бавно — у самите себе си. Преди всичко трябваше да признаем, че притежаваме много от тези недостатъци, колкото и болезнено и унизително да бе това. Трябваше да се откажем от понятието "вина" в думите и мислите си по отношение на другите. Необходимо бе огромно желание, дори само за да започнем. Но след като преодолеехме първите две-три препятствия, пътят пред нас изглеждаше по-лек. Започвахме да се виждаме такива, каквито бяхме в действителност или, казано образно, печелехме смирение.

Разбира се, потиснатите и властолюбивите са личностни крайности, с които изобилства както АА, така и целият свят. Често те са точно толкова ярко изявени, колкото в посочените примери. Но също така често някои от нас притежават черти и от двете групи. Човешките същества никога не си приличат изцяло, така че всеки от нас, правейки духовна рав-носметка, трябва да определи недостатъците на собствения си характер. След като открие кои обувки му стават, би трябвало да ги обуе и да закрачи с нова увереност, че най-накрая е излязъл на правилния път.

Сега нека обмислим необходимостта от изготвяне на списък на по-изразените недостатъци на личността, които всеки от нас притежава в една или друга степен. От тези, които имат религиозно възпитание, тези слабости ще бъдат възприемани като сериозни нарушения на моралните принципи. Други ще мислят за тях като за недостатъци на характера. Трети ще ги наричат показатели за неприспособеност. Четвърти ще се разгневят, ако се говори за неморалност, а още повече за грях. Но всички, които имат поне капка разум, ще се съгласят с едно: че ние алкохолиците имаме много недостатъци, за отстраняването на които трябва да се направи много, ако искаме да постигнем трезвост, напредък и истинска способност да се справим с живота.

За да избегнем недоразуменията, породени от названията, които трябва да бъдат дадени на тези слабости, нека вземем всепризнатия списък на основните човешки недостатъци — Седемте смъртни гряха — гордост, алчност, сладострастие, гняв, чревоугодничество, завист и леност. Не напразно гордостта оглавява листата. Това е така, защото гордостта, водеща до самооправдаване и винаги пришпорвана от осъзнати и неосъзнати страхове, е основата на повечето човешки затруднения, най-голямото препятствие за истински напредък. Гордостта ни примамва да отправяме към себе си и към другите желания, които не могат да бъдат изпълнени без да деформираме или злоупотребим с инстинктите, дарени ни от Бог. Когато удовлетворяването на инстинктите ни за секс, сигурност и общуване се превърне в единствена цел на живота ни, тогава идва гордостта, за да оправдае излишествата.

Всички тези недостатъци пораждат страх, който сам по себе си е душевна болест. Тогава страхът води до нови недостатъци на характера. Неоправданият страх, че инстинктите ни няма да бъдат задоволени, ни кара да желаем това, което притежават другите, да се блазним от секс и власт, да се гневим, когато инстинктивните ни желания са заплашени, да завиждаме, когато амбициите на другите се осъществяват, а нашите не. Ядем, пием и се опитваме да сграбчим повече от това, което ни е необходимо, страхувайки се, че то никога няма да ни стигне. Истински уплашени пред перспективата да работим, ние оставаме бездейни. Шляем се и се маем или в най-добрия случай работим неохотно и на половин оборот. Тези страхове са термитите, които постоянно разяждат основите на всеки начин на живот, който се опитваме да изградим.
И така, когато АА предлага да се направи безстрашна духовна равносметка, на всеки новодошъл му се струва, че това е повече, отколкото той би могъл да стори. Всеки път, когато се опита да надзърне в душата си, гордостта и страхът го дърпат назад. Гордостта казва: "Не си длъжен да минаваш по този път", а страхът прошепва: "Да не си посмял да погледнеш". Но опитът на тези членове на АА, които наистина са направили духовен анализ на самите себе си, сочи, че гордостта и страхът всъщност се оказват само бостански плашила. Щом веднъж пожелаем да си направим равносметка и положим усилия да я направим добросъвестно, чудна светлина озарява мрака. Ако постоянстваме, у нас се поражда нова увереност и чувството на облекчение, с което най-накрая се срещаме със себе си, е неописуемо. Това са първите плодове на стъпка Четвърта.

До този момент новодошлият вероятно е стигнал до следните заключения: че недостатъците на характера му, причинени от необуздани инстинкти, са първопричина за пиенето и провала на живота му, че ако не желае да положи сериозни усилия за отстраняването на най-лошите от тези слабости, ще му убягват и трезвостта, и душевното спокойствие, че фалшивите основи на живота му трябва да бъдат сринати и той да бъде изграден отново на сигурна почва. Веднъж пожелал да търси недостатъците си, той ще попита: "Как точно да го направя? Как да направя анализ на самия себе си?"

Тъй като стъпка Четвърта е само началото на един дълготраен начин на живот, може да му се предложи първо да погледне онези свои слабости, които водят до сериозни неприятности, а са доста очевидни. Като използва най-добрите си критерии за добро и зло, може да направи бърз преглед на поведението си по отношение на първичните си инстинкти за секс, сигурност и общуване. Поглеждайки назад към собствения си живот, той може веднага да започне, като отговори на следните въпроси:

Кога и как и точно в кои случаи егоистичното ми търсене на сексуални контакти навреди на други хора и на самия мен? Кои хора бяха наранени и до каква степен? Не разруших ли брака си и не нанесох ли вреда на децата си? Не изложих ли на опасност положението си в обществото? Как точно реагирах тогава в тези ситуации? Не страдах ли от чувство на вина, което нищо не бе в състояние на потуши? Или пък настоявах, че аз бях преследваният, а не преследващият, като по този начин се самооправдавах? Как реагирах на сексуални разочарования? Когато ме отхвърляха, отмъстителен ли ставах или потиснат? Изкарвах ли си го на други хора? Ако в къщи ме отблъскваха или ме посрещаха хладно, използвах ли това като повод за изневяра?

За повечето алкохолици от значение са и въпросите, които трябва да се зададат по отношение на поведението, свързано с финансовата и емоционална сигурност. В тези области страхът, алчността, властолюбието и гордостта са причина за най-честите и големи злини. Като гледа служебното си развитие, почти всеки алкохолик може да си зададе следните въпроси: Освен пиенето, кои недостатъци на характера ми доведоха до финансовата ми нестабилност? Дали страхът и чувството ми за малоценност по отношение на това, дали съм годен за работата си, разрушиха самоувереността ми и ме изпълниха с противоречия? Опитах ли се да прикрия тези усещания чрез блъфиране, измама, лъжа или бягство от отговорност? Или пък чрез раздразнение от това, че другите не са разпознали моите наистина изключителни способности? Не се ли надценявах и не се ли правех на важен? Нямах ли безпринципни амбиции, поради които измених на партньорите си и ги ощетих? Не бях ли прахосник? Не бях ли вземал неразумно пари назаем, без да се замислям за връщането им? Не бях ли скъперник, отказал да издържа семейството си както трябва? Правех ли икономии? Какво беше отношението ми към "лесните пари", към борсовите спекулации, надбягванията?

Деловите жени в АА естествено ще открият, че много от тези въпроси се отнасят и до тях. Но домакинята-алкохоличка също може да доведе до финансова нестабилност на семейството си. Може да лъже в сметките, да отнема парите за домакинството, да прекарва следобедите си в хазартни игри и да вкара съпруга си в дългове чрез безотговорност, пилеене и екстравагантност.

Всички алкохолици, които поради пиене са загубили работата си, семействата си и приятелите си, трябва да се самоанализират безмилостно, за да могат да преценят как собствените им личностни недостатъци са унищожили тяхната сигурност.

Най-честите симптоми на емоционална нестабилност са тревогата, гневът, самосъжалението и депресията. Те извират от неща, които понякога изглежда са вътре в нас, а понякога са извън нас. За да направим равносметка в това отношение, би следвало да разгледаме внимателно личните си взаимоотношения, които ни причиняват постоянни или периодични неприятности. Трябва да помним, че този вид несигурност може да се породи навсякъде, където инстинктите са заплашени. Въпросите, насочени в тази посока, биха могли да звучат така: Като се обърна към миналото си, за кои сексуални ситуации мога да кажа, че са ми донесли тревога, горчивина, разочарование или депресия? Разглеждайки всяка ситуация обективно, мога ли да видя къде съм сгрешил? Не ме ли разстроиха тези затруднения поради егоизъм или прекомерни искания? Или, ако безпокойството ми бе привидно причинено от поведението на другите, защо бях неспособен да приема условията, които не мога да променя? Това са основните въпроси, които могат да пресекат източника на моето безпокойство и да посочат дали съм в състояние да променя поведението си и по този начин спокойно да се подложа на самодисциплина.

Нека предположим, че финансовата нестабилност постоянно събужда същите тези чувства. Мога да се запитам до каква степен собствените ми грешки са подхранвали моето разяждащо безпокойство. И ако действията на другите са част от причината, какво мога да направя аз по този повод? Ако не съм в състояние да променя сегашното положение на нещата, имам ли желание да предприема необходимите мерки, за да нагодя живота си към условията, такива каквито са? Въпроси като тези, повечето от които лесно идват на ум във всеки отделен случай, ще помогнат да се видят главните причини.

Много от нас обаче са пострадали най-силно от деформираните си взаимоотношения със семейството, приятелите и обществото. Точно в тези отношения проявявахме особена глупост и инат. Основният факт, който не бяхме в състояние да прозрем, е нашата пълна неспособност да изградим истинско партньорство с друго човешко същество. Нашата егомания изкопава две катастрофални клопки. Или настояваме да се разпореждаме с хората, които познаваме, или прекадено много зависим от тях. Ако прекадено много разчитаме на другите, те рано или късно ще ни изоставят, защото и те са хора и не могат да откликват постоянно на нашите искания. По този начин нашата нестабилност нараства и започва да ни измъчва. Обикновено когато се опитваме да подчиним другите на собствените си интереси, те се бунтуват и сериозно ни се противопоставят. Тогава развиваме чувство на обида, преследване и желание за мъст. Ако удвоим усилията си за контрол и продължаваме да се проваляме, страданията ни стават тежки и постоянни. Нито веднъж не се бяхме постарали да бъдем част от семейството, приятел сред приятели, работник сред колегите си, полезни членове на обществото. Винаги се стараехме да си пробием път до върха или да се скрием под него. Това егоистично отношение пречеше на всякакви дружески взаимоотношения с когото и да било от заобикалящите ни. Нямахме и най-малката представа за истинско братство.

Някои ще се възпротивят на много от поставените въпроси, защото си мислят, че недостатъците на собствения им характер не са така ярко изявени. На такива хора може да се каже, че един съвестен анализ вероятно ще разкрие точно тези недостатъци, с които са свързани въпросите, будещи негодуванието им. Тъй като погледнато повърхностно не изглеждахме кой знае колко лоши, често със смущение откривахме, че това се дължи на дебелите пластове самооправдание, с които бяхме затрупали дълбоко в себе си точно тези недостатъци. Каквито и да бяха тези недостатъци обаче, в крайна сметка те ни бяха тласнали към алкохолизма и страданието.

Следователно при започване на самоанализа девизът ни трябва да бъде да не пропускаме нищо. В това отношение е разумно да записваме въпросите и отговорите си. Това ще бъде от полза за ясното мислене и честната преценка. Това ще бъде първото осезателно доказателство за истинското ни желание да тръгнем напред.