След първата подкрепа на „Анонимни Алкохолици” от страна на д-р Силкуърт, медицински дружества и лекари от цял свят одобриха нашата дейност. По-долу са представени откъси от разискванията на лекари, присъствали на ежегодната среща (1944 г. – бел.ред.) на Медицинското дружество на щата Ню Йорк, където бе изнесен доклад за АА:

Д-р Фостър Кенеди, невролог:

„Тази организация на анонимни алкохолици прибягва до два от най-могъщите източници на сила, известни на хората – религията и онзи инстинкт за общуване със себеподобни..., „стадния инстинкт”. Мисля, че нашето съсловие трябва да приеме положително това мощно терапевтично средство. Ако не го направим, ще бъдем осъдени на емоционална стерилност и загуба на вярата, която е в състояние да премести планини и без която медицината остава безпомощна.“

Д-р Г. Кърби Колие, психиатър:

„Убедих се, че АА е група сама за себе си и че най-добрите им резултати могат да бъдат получени под тяхното собствено ръководство, в резултат на философията им. Всяка терапевтична или философска процедура, която може да доведе до възстановяване в 50% – 60 % от случаите, заслужава нашето внимание.“

Д-р Хари М. Тибу, психиатър:

„Като психиатър съм мислил много за взаимоотношенията между моята специалност и АА и стигнах до заключението, че нашето особено предназначение често се състои в това да подготвим даден пациент да приеме някаква форма на лечение или външна помощ. Сега приемам, че задачата на психиатъра е да сломи вътрешната съпротива на пациента, така че онова, което той притежава вътре в себе си да може да се развие, както това става с помощта на програмата на АА.”

Д-р У. У. Бауер, в радиопредаване под егидата на Американската медицинска асоциация пред NBC каза:

„Анонимни Алкохолици” не са кръстоносци; те не са и общество на въздържатели. Те знаят, че никога не бива да пият. Помагат на други със сходни проблеми... В такава атмосфера алкохоликът често преодолява прекомерното съсредоточаване върху самия себе си. Учейки се да зависи от по-висша сила и ангажирайки се в работата с други алкохолици, той остава трезвен ден след ден. Дните се превръщат в седмици, седмиците в месеци и години.“

Д-р Джон Ф. Стоуфър, главен психиатър на Филаделфийската окръжна болница, цитирайки опита си с АА, каза:

„Алкохолиците, които постъпват при нас във Филаделфийската болница, са преди всичко такива, които не могат да си позволят частно лечение и АА определено е най-доброто нещо, което сме в състояние да им предложим. Дори при онези, които понякога отново се връщат при нас, ние наблюдаваме дълбоки промени на личността. Трудно е да ги разпознаем отново.“

През 1949 г. Американската асоциация по психиатрия се обърна към един от по-старите членове на „Анонимни Алкохолици” с молба да подготви доклад, който да бъде изнесен на годишната среща на Асоциацията. Това бе направено и докладът бе публикуван в ноемврийския брой на Американското списание по психиатрия (American Journal of Psychiatry) за 1949 г.
(Днес срещу нищожно заплащане можете да си поръчате този материал чрез повечето АА групи или от Box 459, Grand Central Station, New York, NY 10163. Брошурата, озаглавена „Три беседи пред медицински дружества от Бил У.”, по-рано е била известна под заглавието „Бил за алкохолизма”, а още по-рано „Заболяването алкохолизъм”.)