"...пър­вос­те­пен­но ус­ло­вие за ле­че­ни­е­то е да не се пие... "

Аме­ри­кан­с­ка асо­ци­а­ция на ме­ди­ци­те

От­нос­но заг­ла­ви­е­то

До­ри са­ми­те ду­ми "бъ­ди трез­вен", да не го­во­рим за "жи­вей в трез­ве­ност" – обиж­да­ха мно­го от нас, ко­га­то за пръв път ги чух­ме ка­то съ­вет. Въп­ре­ки че упот­ре­бя­вах­ме ал­ко­хол в го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва, мно­го от нас ни­ко­га не се чув­с­т­ва­ха пи­я­ни и бя­ха си­гур­ни, че поч­ти ни­ко­га не са из­г­леж­да­ли или го­во­ри­ли ка­то пи­я­ни хо­ра. Мно­го от нас не гу­бе­ха рав­но­ве­сие, не па­да­ха, не фъф­ле­ха, а ня­кои бя­ха на­пъл­но по­ря­дъч­ни – ни­ко­га не от­със­т­ва­ха от ра­бо­та, не бя­ха при­чи­ня­ва­ли ав­топ­ро­из­шес­т­вия, не бя­ха по­па­да­ли в бол­ни­ца или зат­вор за­ра­ди пи­ян­с­т­во­то си.

Поз­на­вах­ме мно­го хо­ра, ко­и­то пи­е­ха по­ве­че от нас, как­то и хо­ра, на ко­и­то ал­ко­хо­лът на­ис­ти­на вли­я­е­ше зле. Но ние не бях­ме ка­то тях. За­то­ва вну­ше­ни­я­та в стил "да бъ­дем трез­ви" ни зву­ча­ха обид­но.

А и по­доб­ни съ­ве­ти ни из­г­леж­да­ха не­нуж­но драс­тич­ни. Как бих­ме мог­ли да жи­ве­ем по на­чи­на, кой­то се опит­ва­ха да ни вну­шат? Как­во чак тол­ко­ва ло­шо има­ше в един-два кок­тей­ла по вре­ме на де­ло­ви обяд или пре­ди ве­че­ря? Ня­ма ли пра­во чо­век да се от­пус­не с ня­кое и дру­го пи­тие или да из­пие ня­кол­ко би­ри пре­ди сън?

Ко­га­то оба­че се за­поз­нах­ме с ня­кои фак­ти за бо­лест­та, на­ре­че­на "ал­ко­хо­ли­зъм", мне­ни­е­то ни се про­ме­ни. Ед­ва то­га­ва раз­б­рах­ме, че ми­ли­о­ни хо­ра стра­дат от нея. Ме­ди­цин­с­ка­та на­у­ка не обяс­ня­ва "при­чи­на­та" за то­ва стра­да­ние. Но ме­ди­ци­те ек­с­пер­ти в об­ласт­та на ал­ко­хо­лиз­ма твър­дят, че вся­ка глът­ка ал­ко­хол во­ди до не­же­ла­тел­ни пос­ле­ди­ци за ал­ко­хо­ли­ка или за то­зи, кой­то има проб­лем с пи­е­не­то. На­ши­ят опит нед­вус­мис­ле­но пот­вър­ж­да­ва то­ва.

Та­ка че да не пи­еш изоб­що, т.е. да бъ­деш ви­на­ги трез­вен, то­ва е ос­нов­но­то изис­к­ва­не в ле­че­ни­е­то на ал­ко­хо­лиз­ма. И не­ка под­чер­та­ем още вед­нъж: Да жи­ве­еш в трез­ве­ност съв­сем не оз­на­ча­ва да жи­ве­еш тъж­но, скуч­но и не­ком­фор­т­но – то­ва, от ко­е­то се бях­ме опа­ся­ва­ли пре­ди. Нап­ро­тив – то­ва е на­чин на жи­вот, на кой­то те­пър­ва за­поч­ваш да се нас­лаж­да­ваш и в край­на смет­ка раз­би­раш, че той е мно­го по-въл­ну­ващ от­кол­ко­то със­то­я­ни­е­то, в ко­е­то се на­ми­раш, ко­га­то пи­еш. Ще ви по­ка­жем как.

Scroll Up