Денят, който промени моя живот започна както и всички останали в последните месеци. Бях пиян. Заради своето пиянство аз се изхитрих да загубя почти всичко, включително семейството си, бизнеса си и самоуважението си. Всичко, освен собственото си „аз”. Удивителното е, че даже лежейки в леглото, треперещ и покрит със студена пот, заобиколен от празни бутилки и боклук, разхвърлян из цялата къща, аз както и преди бях убеден, че мога, стига да поискам, да направя каквото поискам – включително да спра да пия. Вече дълги години периодично посещавах сбирките на АА, и дори успях да остана трезвен почти година. Но, макар и да знаех прекрасно, че много хора са спрели пиянството и се възстановяват с помощта на братството, аз не намирах нищо общо нито с тези хора, нито с програмата и съответно продължавах да пия.

Опитвах се да реша, действително ли искам да се видя с човека, на когото позвъних предишния ден. Той беше известен в Анонимни Алкохолици по цял свят и моето огромно его ми казваше, че ако някой е в състояние да помогне на такава важна персона като мен, това е само той. Позвъних му и поисках да дойде при мен (той ми предложи аз да отида при него, но в моето състояние аз и до колата не можех да стигна, а какво да говорим за шофиране). Не можех да си представя колко много искам от този човек. Чак след седмица разбрах, че заради крехкото си здраве той много рядко шофира сам.

По-късно сутринта, след като се обади да ме попита за пътя, защото се беше заблудил, той пристигна. Седна в люлеещия се стол на баба ми и говори с мен чак до късно вечерта...

Няколко часа след началото на срещата ни, тялото ми започна да изпитва непреодолима нужда от алкохол и започнах да треперя толкова силно, че не можех да слушам повече. Попитах виновно дали може да пийна малко, за да спра треперенето и той ми каза да направя това, което смятам за необходимо.

След това продължихме своя разговор.

Но това, което промени живота ми се случи, когато той си тръгна. Вървейки след него, за да го изпратя, го видях да се превива от внезапен пристъп на болка над кухненския плот, задръстен от празни бутилки и боклук. Попитах го дали мога да му помогна и той ми отговори да не се вълнувам, че ще му мине след няколко минути. Скоро той се почувства малко по-добре и си замина. Но през тези няколко минути в кухнята аз изведнъж разбрах програмата на Анонимни Алкохолици. Този човек, който някога е бил същия пропаднал пияница като мен, пренебрегна комфорта и самочувствието си само заради това да дойде и да сподели своя опит с мен, своята сила и надежда и единствената му цел е била да помогне на алкохолик в беда.  Този човек, който никога не беше и чувал за мен, ме обичаше толкова, че никакви неудобства и болки не са били в състояние да го удържат от опита да ми помогне.

И до днес, когато от онзи ден са минали вече много години, чудото, което ми донесе този човек, чудото на Анонимни Алкохолици ми позволява да остана трезвен от онази вечер, когато изпих последното си питие пред очите на този човек. Но най-важното е, че духовната философия на програмата на АА, която бе олицетворена от този човек напълно промени моето отношение и моя житейски път. Пълното приемане на тази философия ми даде възможност да получа всичко, което винаги съм търсил в бутилката. И аз съм доволен. Доволен съм от себе си и от своя свят.

Човекът, който дойде при мен, Чък Ч., беше първият човек, когото виждах да има всичко, което някога съм искал да имам и аз. Исках да бъда това, което той беше. Веднъж го попитах кое от стотиците изказвания, които е правил, най-добре демонстрира неговия начин на мислене. Той веднага ми отговори, че семинарът на мъжкия конгрес на алкохолиците в Пало Месе през 1975 г. включва почти всички негови мисли за програмата на АА и за Програмата на живота.

С помощта на Чък и жена му Елза, направихме книга от магнетофонните записи, за да могат много хора, на чийто живот Чък е повлиял и тези, на които ще повлияе в бъдеще, да я вземат в ръце и да открият подкрепа на нейните страници.

Ето и мислите на Чък, така както ги е изложил пред 64-мата мъже в Пало Месе. Мисли, които помагат да погледнем на света през нови очила.

Ли Т.
16 август, 1983 г.