Д-р У. Силкуърт

В предишната статия аз обосновах алергичната природа на истинския алкохолизъм. Също така се опитах да покажа, че алкохолът не се превръща в проблем за всеки човек, който го употребява, а също, че употребата на алкохол не е основната причина за превръщането на един пиещ човек в хроничен алкохолик. Но от средата на хората, които употребяват алкохол редовно, определен брой, рано или късно, развиват алергия. Тази алергия се обуславя от развитието на свръхчувствителност на тъканните им клетки към алкохола. Тревожното нарастване на тези случаи, обаче, може да се дължи и на неспособността на медицината да разпознае симптомите на едно физическо и психическо заболяване, третирайки го като обикновена соматична дисфункция. Преди да започне лечението е необходимо да се определи дали определеният случай е остър или хроничен, както и дали е проява на разглежданата дотук алергия.
Да представим всички детайли, свързани с лечението на алергията към алкохола е невъзможно в рамките на една статия. Необходимо е първоначално да разделим грубо страдащите от това заболяване на две групи. В едната влизат онези, които достигат да остри кризи. За да се предотврати достигането до делириум тременс или за да се изведе пациентът безопасно от това състояние се налага хоспитализация. Във втората група са онези пациенти, при които подходящото лечение предотвратява опасността от остри кризи. На практика всички страдащи от това заболяване могат да попаднат във втората група, ако заболяването им е диагностицирано навреме и е започнало да се провежда подходящото лечение. Но, много често поради нежеланието на пациента да се обърне към лекар или неспособността на лекаря да разпознае заболяването, много пациенти достигат до състояние на остри кризи.
Следователно е необходимо да се обособят три фази на лечение. Първата фаза се прилага само при случаите, спадащи към първата група, за да бъдат избегнати или преодолени острите критични състояния достигащи до делириум тременс. Другите две фази са необходими за пациентите и от двете групи, за да се предотврати възможността от нови кризи, без значение дали такива вече е имало или не. Можем да дефинираме тези три фази така: 1.Справяне с острата криза; 2.Физическо нормализиране на клетките и регенерация с цел предотвратяване на остри кризи; 3.Психическо възстановяване, което трябва да включи прилагането на някаква форма на „морална психология”.

Справяне с острата криза

Независимо, че тази фаза не е задължителна при всички случаи на хроничния алкохолизъм, острите кризи съществуват, могат да бъдат разпознати и при правилен подход да бъдат избегнати. Кризите могат да бъдат лекувани и в много от случаите, предотвратени. Ако лекарят е в течение на съвременните изследвания в областта на алкохолизма, той знае, че кризата е породена и е започнала още преди пациентът да се обърне към него. Трябва да се започне бързо и задълбочено медицинско лечение, за да се нормализират увредените от кризата клетки на организма. С други думи, при остра криза се налага хоспитализация и спешни мерки, но има случаи, при което лечението може да бъде проведено и в домашна среда.

Най-сериозното усложнение при подобна криза е делириум тременс. Признаците за настъпването му могат да бъдат разпознати няколко часа преди да настъпи. Симптоматиката е следната:
1. Учестено сърцебиене (пулс 140).
2. Покачване на температурата до 38 градуса.
3. Безсъние, което не се поддава на никакви успокоителни медикаменти.
4. Увеличаване на тремора, включващ и мускулите на лицето, некоординирани движения, залитане.
5. Обилно изпотяване (характерно при повече от половината случаи).
6. Обща картина на прогресивен алкохолизъм.

Ако изложените симптоми са налице, не трябва да се прекратява приема на алкохол изведнъж. Нашият опит показва, че ако бъдат лишени от какъвто и да е алкохол рязко, почти всички пациенти, имащи изброените симптоми изпадат в делириум тременс. На пациента трябва да бъде давана контролирана доза — една унция (около 30 грама — бел.ред.) на всеки четири часа, както и по една унция между приемите, ако симптомите се засилват.

За облекчаване на налягането в мозъка и гръбначния мозък, освен ако не се предвижда лумбална пункция, трябва веднага да започне подходящо лечение. Освен, ако няма противопоказания, започваме веднага да прилагаме мерки за очистване на червата — осмотично, а след това и солно. Главно противопоказание е увеличения черен дроб. Ако стомахът е силно подут промивките трябва да се преустановят. Ако на следващия ден стомахът се е успокоил и вече не е подут, продължават промивките с топла вода, които освен очистително, имат и седативно действие. Дехидратацията продължава три-четири дена, в зависимост от силите на пациента.

При пациенти с алкохолен гастрит е възможно след приемане на солно очистително през устата да започне повръщане. Възможна е ацидоза, която трябва да се третира по обичайните начини.

Следващ етап при острите кризи е да се преборим с безсънието. По възможност морфинът трябва да се избягва, защото може да доведе до нарушаване на мозъчните функции и фатален изход. Преди да даде седатив лекуващият лекар трябва да се увери, че по-рано такъв не е даван. Кумулативният ефект на действие при допълнителна доза понякога може да бъде много сериозен. Има случаи, при които един след друг са давани различни седативи, които не са имали ефект, а когато след това е даден и морфин, последствията са фатални. Ако пациентът настоява за алкохол в по-големи дози, отколкото му е предписано и това се съчетае със силни успокоителни може да доведе до халюцинации.

За около четири дни организмът вече трябва да се е изчистил от алкохола и тъй като за това време пациентът е избегнал кризата или е бил безопасно изведен от нея, започва вторият етап от лечението. (Както отбелязахме в някои от случаите този етап може да бъде избегнат и да се започне направо от втори.) Следва описание на медицински случай с пациент, който трябваше да премине през първата фаза на лечение:

Случай I (Болничен No. 17). — Mистър M., 41 годишен.
Лична история: Пациентът е умерен пияч от десет години, без това да оказва видимо влияние на работата му, към която той е взискателен и на семейните му взаимоотношения, които са нормални. Картината се променя в последните няколко месеца, когато алкохолът става сериозен проблем. Той е способен да се въздържи от пиене за около седмица, но след това, когато изпие една чаша не може да спре да пие дни, а понякога и седмици. Той не може да разбере това развитие на нещата и си го обяснява със слабата си воля или различни други проблеми, с които оправдава неконтролируемото пиене.

Направените медицински изследвания изключват наличието на физически заболявания. Сърдечният ритъм е учестен, пулс 120, кръвно налягане 180 на 100. Забелязва се наличието на общ тремор, неспокойно изражение на лицето, силно чувство на тревожност, безсъние. В последните три дни не е приемал никаква храна.
Лечение: Незабавна детоксикация посредством прочистване на организма, в резултат на което кръвното налягане се нормализира. Позволено му е да приема умерено количество алкохол през периоди, определяни в зависимост от физическото му състояние. Предписани са успокоителни, но в умерена доза, за да се избегне шоков ефект. След три дни на такова лечение, алкохолът и успокоителните са преустановени, но пациентът все още проявява нервност и има проблеми със съня. Тогава решихме да изпробваме специално подбрана комбинация, съдържаща ортоколоиден разтвор на йод и ортоколоиден разтвор на злато. След една седмица се наблюдава бавно възвръщане към нормалното състояние и лечението е продължено още три седмици.

Физическо нормализиране на клетките и регенерация с цел предотвратяване на остри кризи

В тази фаза са включени всички алергични пациенти, които или не са имали остри кризи до момента, или ако са имали, са били безопасни изведени от тях след хоспитализация. В тази фаза започваме да третираме заболяването алкохолизъм като проява на алергия. Ние вече заявихме своето убеждение, че това е алергия, която е резултат от повишената чувствителност на клетките на организма към алкохола и изразяваща се в специфична реакция, предизвикваща явлението „жажда”. Следователно, правилното лечение трябва да включва връщане на клетките към нормалното им състояние, тяхната регенерация и допълнителното им стимулиране, за да си изработи организмът самозащитен механизъм срещу тази свръхреакция. Без подобен коректив нито пациентите преминали вече през първа фаза, нито онези, които са я прескочили няма да имат стабилни резултати.

Доколкото клетките на организма са колоиден феномен, логичното третиране за нормализирането на състоянието им е с колоидни разтвори — като това, описано в Случай I по-горе. Това е особено важно, защото необходимостта от предписване и приемане на седативи в големи дози може да доведе до медикаментозна зависимост. Нека илюстрираме това със следващите случаи:
Случай II (Болничен No. 431). — Мъж на 36 години се връща от Китай, където е пиел много в последните четири-шест месеца и идва за лечение с характерни симптоми. След стандартно лечение за детоксикация треморът продължава и не може да бъде успокоен, въпреки приложените установени методи за лечение посредством успокоителни и физиотерапия. Тогава използвахме специален колоиден йоден разтвор в комбинация с колоиден разтвор на злато и за седмица треморът чувствително намаля. След още две седмици лечение по същия метод, възстановяването вече беше почти пълно, а „жаждата” за алкохол не се върна.

Случай III (Болничен No. 981). — Млад мъж, на 28 години страда от силна мигрена от 14-годишна възраст. Той казва, че е алергичен към много видове храна, поради което я изключва от менюто си. От известно време използва морфин и хиоцин, за да намали силата на болката, когато пристъпите му започнат. В последните няколко месеца е живял в стая със затъмнени прозорци и без никакъв източник на светлина, вярвайки, че това му носи облекчение. Тежи 50 килограма, психическото му състояние е отчайващо и е загубил интерес към живота. След първоначалната детоксикация, решихме да му приложим лечението, което вече бяхме приложили при алкохолиците. Предписахме му специалната смес от колоиден йоден разтвор и колоиден разтвор на злато. След две седмици той качи 5 килограма, атаките на мигрената му станаха поносими, характерът му се разведри и започна да излиза навън. Започна да яде специална храна, пригодена за алергията му и заговори за връщането си в университета.

Все пак тези пациенти са все още във втората фаза на лечението си и елиминирането на феномена „жажда” не може да бъде наречено все още окончателно лечение. Има случаи, когато желанието не се връща повече. В други случаи се получават рецидиви, но интервалите между запоите се увеличават, а самите запои се променят като времетраене. Също като при другите алергии, обаче, организмът не може да бъде подложен на влиянието на алергезиращия го агент, без това да не предизвика съответната реакция. Следователно, при тези пациенти не може да има компромис с алкохола. Те носят лечението със себе си. Това, което можем да направим за тези болни ние, като медици, е да им дадем солидна физическа основа, на която да стъпят и да започнат да изграждат интелигентен психически контрол, който е изключително важен за възстановяването им. Именно това ще разгледаме по-задълбочено, когато представяме третата фаза на лечението.

Психотерапевтичен подход

Повечето от хората, които страдат от тази алергия са с интелигентност над средната и тяхното възстановяване им гарантира едно достойно завръщане в обществото. При някои, които страдат от психопатии, маниакално-депресивни разстройства или дългата злоупотреба с алкохол е довела до разрушаване на мозъчните клетки, прогнозата е лоша. Наблюдава се временно подобрение, но рецидивите са много вероятни. Това, разбира се, не означава, че когато прогнозата е лоша трябва да захвърлим алкохолика на боклука и да не направим нищо за възстановяването му. Често пациенти, при които се наблюдава пълен психически срив показват забележителна промяна след детоксикация на организма им и нормализация на клетките. С други думи, на практика е невъзможно да предвидим какво е останало за спасяване и дали ще има върху какво да градим, докато не постигнем нормализация на организма посредством медицинско лечение. Когато това вече е направено, можем да разберем с какъв материал имаме да работим, за да се опитаме да изградим и нормално отношение към живота.

При хора с такава алергия и съпътстващи физически заболявания или деформации, прогнозата е добра, особено, ако по време на хоспитализацията бъдат подходящо третирани и другите им заболявания, с цел връщане към нормално състояние на организма. По-голямата група страдащи от тази алергия, обаче, се състои от хора, които са нормални като нас останалите, с изключение на алергията им към алкохола. На тези хора трябва да бъде представена интелигентна концепция, обясняваща състоянието им.

Нашият подход е следният: Ние се стремим да обясним на пациента, че състоянието му е физическа реакция, а не психическо отклонение, че причините, с които той обяснява своето влечение към алкохола (социални и финансови проблеми) са само алиби, с което той оправдава своето поведение. Пред него стои медицински проблем — законите на природата му действат неумолимо, по подобие на тези на диабетика. Ние обясняваме природата на алергията му и нейните характерни особености, докато не се убедим, че той е схванал основните положения на състоянието си. Тогава той разбира, че само ако избягва токсичния за организма си фактор — алкохола, може да преодолее и да избегне „атаките” на алкохолизма.

Ако успеем да убедим нашия пациент, преминал вече през детоксикация и регенерация на клетките и изгубил в този момент своята „жажда” за алкохол в нашата гледна точка, тогава той ще е способен сам да прецени дали да се откаже от употребата на алкохол. С други думи, ние искаме да го накараме да направи разлика между решение, взето след изясняване на природата на неговото страдание и декларация, каквато със сигурност той е правил много пъти под пагубното въздействие на алкохола. Декларацията е плод на негово моментно емоционално желание да се промени. Решението е следствие от рационална преценка, която се базира на интелигентното обяснение на неговото състояние. След като е направил декларация, човекът продължава да се бори със себе си, естествената му природа е срещу него и накрая той не намира сили да продължи борбата си. Но, ако той е взел решение, основаващо се на разбирането на естествената природа на своето страдание, тогава се променя неговото отношение към нещата. Той може да се върне към своята среда, да се среща отново със своите пиещи приятели (без да изпитва резерви, защото знае какво може да предизвика неговата „жажда” и може да ѝ противодейства) и да посрещне своите грижи и разочарования като нормален човек: той е свободен от емоционалните ограничения, които преди са го карали да пие. Не му е нужна сила на волята, за да устоява на изкушението, защото той вече не се изкушава.

Този начин на действие работи в много от случаите, макар и да сме ставали свидетели и на много провали, настъпили след правене на декларации, а не след взимане на решения.

Морална психология

Ние вярваме, че това решение е по същество вид вдъхновение. Хората, които са го взели чувстват голямо облекчение. Тези хора, интроверти в по-голямата си част, които се концентрират основно върху себе си, сега вече имат нужда да споделят това, което са разбрали с други като тях и често питат как могат да помогнат на останалите.

Случай IV (Болничен No. 993). — Мъж на 38 години, който пие тежко от пет години е загубил почти всичко, което има. Семейството му се е отрекло от него. Хоспитализиран е с диагноза стомашен кръвоизлив. Неговото общо състояние е типично за човек, страдащ от алкохолна алергия. Психически, той очевидно е останал без всякаква надежда. Минавайки през курса за детоксикация и рехабилитация, той се възстанови физически удивително добре. След това той избра да изпълнява и прилага принципите на моралната психология и след две години, миналото му на алкохолик е вече зачеркнато, а човекът е избран на отговорен обществен пост. На нашите редовни срещи с този пациент, ние имаме странно усещане. Ние разпознаваме физическите му черти, но ни се струва, че говори съвсем друг човек — все едно друга личност е заела тялото му.

Случай V (Болничен No. 1152). — Финансист, който печели по 25 000 долара годишно идва за лечение от алкохолизма си, подкрепян от своята съпруга. Със себе си носи две философски книги, от които се надява да почерпи вдъхновени, за да може да се пребори сам със своята „жажда”. Неговото желание да спре да пие е изключително силно и той наистина прави всичко по силите си, за да го постигне. След курса на лечение за детоксикация на организма му и нормализация на клетките, за да се противодейства на жаждата му и след като му бе обяснен характера на неговото страдание, той се зае да промени отношението си към живота посредством моралната психология. Беше му трудно да се реабилитира финансово, защото неговите приятели не вярваха, че промените настъпили при него, ще се задържат и в бъдеще. По-късно той стана директор на голяма компания. Днес отделя част от своите приходи, за да подпомага финансово хора, страдащи от неговото заболяване. Около него се е формирала група от около 50 мъже, които са алкохолици, но в резултат на лечение по описания метод и прилагането на морална психология са се възстановили от алкохолизма си.

На такива пациенти ние препоръчваме моралната психология и тези от тях, които са се присъединили към подобни групи или са сформирали такива бележат грандиозен успех във възстановяването си.

Scroll Up