Д-р У.Силкуърт

Много лекари разглеждат алкохолизма като хронично състояние, което прогресира до необратим край. Те смятат, че това е състояние на съзнанието и предлагат на своите пациенти да спрат да употребяват алкохол, към който са станали зависими, като вземат решение да го направят. Рядко те отделят достатъчно внимание на психологическата и физическата страна на този проблем.

Икономическите и социалните ефекти, които са резултат от проявите на алкохолизма са огромни и онези лекари, които са тясно свързани с този проблем разбират, че решаването му е голямо предизвикателство към тях и изисква цялото им усилие. Проблемът днес се оказва по-сериозен поради инвазията на много момичета и млади жени в баровете, поради наложените в обществото порочни „часове за коктейл” и „нова свобода” — навици, които са резултат от следвоенния период. Това засяга и мъже, и жени от всички възрасти, както никога досега и сериозността на проблема често не може да бъде осъзната докато човек не достигне средна възраст.

Ето защо върху раменете на лекарите тежи голяма отговорност. Нито един друг проблем не засяга толкова широк кръг от хора. Нито един друг проблем не причинява толкова болка на семействата и приятелите, и нито един друг проблем не заставя лекаря толкова често да признае минималната възможност да се помогне на болния. Частично причината е в това, че досега алкохолизмът не е разглеждан като болест, при която не е достатъчно пациентът да се лекува само с успокоителни, детоксикация и очистване.

Нашата цел е да покажем, че алкохолизмът е вид алергия. Ако доводите ни нарушават традиционните схващания по този въпрос, то е, защото основните точки за диагностика, както и необратимите физически и психически изменения, които настъпват в жертвите, досега не са били разглеждани или анализирани със същата сериозност, която се отдава на други състояния. Състояния, които не са толкова опасни, но предизвикват повече симпатия. В резултат на наблюдения на множество случаи в Градската болница в Ню Йорк, в продължение на няколко години, получихме клинични константи и събрахме данни, които показват, че алкохолизмът трябва да се разглежда като вид заболяване.

Трябва да заложим фундаменталната идея, че алкохолизмът има определена симптоматика и може да му бъде поставена диагноза — неща които са показателни за постоянна и специфична патология и че истинската природа на алкохолизма е вид алергия. Второ, прекаляването с алкохол и алкохолизмът не са синоними. Употребата на алкохол в големи количества, която обичайно е смятана за алкохолизъм, на практика няма голямо значение при диагностицирането на алкохолика. Забраната на алкохола в Америка показа колко много хора искат да употребяват алкохол по най-различни причини и броят на тези хора не се свежда само до броя на хроничните алкохолици… сред тях има сенатори и проповедници, съдии — всеки иска да пие по различни причини. Много от тях дори се напиват понякога; но забележете, че в повечето случаи това е временно и инцидентно, и възстановяването след това, както и отказът от алкохол не са трудни. Най-много да се наложи хладен душ на сутринта или студен компрес на главата. И забележете, че ако поискат, всички тези хора няма да променят обичайния си начин на живот заради алкохола, не изпитват никакви психически трудности и могат бързо да се върнат към ежедневието си. При тях няма борба, нито психози, те просто изтърпяват някакво временно неудобство, предизвикано от употребата на алкохол. По някаква причина те могат да решат, че не желаят повече да пият и в 100% от случаите със силата на волята си спират да пият.

Тези хора пият по собствено желание, а не по необходимост. Те намират в алкохола приятна стимулация, освобождаване от напрежението, отпускане. Алкохолът не е доминиращ фактор в живота им. Те са нормални, психически и физически. Трябва да отбележим и още един момент — онези хора, които имат лошо поведение заради недобро възпитание или усложнения в детството, които са страдали от различни видове лошо отношение, които не са били обичани и са били отхвърляни, могат да употребяват алкохол регулярно, за да се смятат за равни с останалите или по-добри от тях, но те не попадат задължително в групата на хроничните алкохолици. Една промяна като например смяната на местоживеенето, нов възглед, променен манталитет или възстановяването на чувството им за собствено достойнство може да реши всичките им проблеми. Важното е, че ако се появят подходящи условия и те решат да спрат да пият, нямат никакъв проблем да го направят. Алкохолът за тях не е необходимост.

Ние вярваме, че общественото мнение не винаги е правилно. Много от описаните от нас пиещи хора не са истински алкохолици. Те могат да се превърнат в такива и често именно сред тях се срещат хроничните алкохолици.

Сега нека за контраст да разгледаме друг вид пиещи. Те могат да бъдат от всяка една социална прослойка и да водят обичаен начин на живот. Но рано или късно при тях започват изменения, които са различни от характеристиките, описани по-горе и ги различават рязко от хората, които просто обичат да пийват. Например, ако по-рано тези хора са пиели за удоволствие, сега вече пият от необходимост, пият, за да могат да съществуват. Те не са в състояние да контролират алкохола или да се откажат от него. Дори да са пияни през целия ден, мозъците им все още функционират достатъчно логично, за да вършат ежедневните си дела и да се занимават с бизнес, да изпълняват задълженията си пред своите сътрудници. Но те започват да откриват, че нещо се е променило. Забелязват, че трябва да пийнат още от сутринта. След известно време започват да им треперят ръцете, когато трябва да се подпишат, например. После идва неврозата и загубата на концентрация. Те вече не са хората, които са били по-рано. След това симптомите се задълбочават, увеличават се дозите, започват да се редуват запой след запой.

Физически симптоми на алкохолизма

Прогресията се характеризира с ясни физически симптоми при всички подобни случаи. Феноменът на привличането от алкохола става все по-силен; наблюдава се загуба на апетит, безсъние, суха кожа, нервозност. Чувството на безпокойство и тревожност се заменя от пълно безумие. Започват да приличат на хора, които са пробягали дълго разстояние, останали са без дъх и им трябва нова стимулация, за да продължат. Приятелите и семействата им започват да забелязват промените, които настъпват. Алкохоликът също разбира колко се е променил. Много често, почти винаги, такъв човек казва: „Аз пия от 20 години, но никога не ми се е случвало нещо подобно.” Необходимо е да се отбележи, че не винаги са нужни цели 20 години, за да се появи зависимост от алкохола. Един човек описа себе си така: „За един ден аз мога да направя повече пари, отколкото вие ще направите за един месец. Мога го и се занимавам непрекъснато с важни неща. Понякога разговарям по три телефона едновременно, когато работя по някоя сделка и го правя добре. Но не мога да пия. Каква е разликата между мен и вас? Лекарят ми каза (посочва с пръст към главата си), че всичко е в главата ми, че не мога да видя реалността.” А този човек определено не прави нищо друго по цял ден, освен да се изправя пред реалността.

Подобни промени са показателни за ранния стадий на истинския алкохолизъм, след това прогресията става бърза и промените стават забележими до няколко месеца. После, дори в периоди на въздържание, прогресират неврозните състояния, преминаващи в страхове, постепенно се формира депресия, слаба концентрация, загуба на интерес към неща, които са го интересували по-рано. Появяват се ненадеждност, апатия, понякога тахикардия. Човекът е толкова напрегнат да се контролира, че му трябва питие, за да издържи. Често след тези промени много от алкохолиците казват, че вече не искат да пият, страх ги е да пият, но все пак нещо ги кара да го правят. Настъпила е промяна в личността, в характера. Човекът усеща, че не може да не пие, макар да знае много добре, че след една чаша последствията могат да бъдат непредвидими. След първата чаша той започва да изпитва физическия феномен на жаждата, която не може да бъде удовлетворена.

Когато човек стигне до такова състояние, може да отбележим следния факт — нужно му е някакво количество алкохол, за да го държи и да може да се занимава с нещата си. Необходимо му е да изпива по малко алкохол през определени периоди от време. Тези малки дози алкохол, приемани на определени интервали през деня го довеждат до нов етап.

Алкохолизмът като проява на алергия

Единственoто заключение, което можем да направим е, че истинският алкохолизъм — това е проява на алергия, която е резултат на постепенното увеличаване на чувствителността към алкохол за някакъв период от време. Сходството на симптомите, и един и същия напредък на алкохолизма в различните случаи не могат да бъдат оспорвани. Става ясно, че някои имат тази алергия по рождение, но състоянието което описваме обикновено се появява на по-късен етап от живота им.
Важен момент е този, че в много от описаните случаи алкохолици могат да се въздържат от употребата на алкохол дълго време, дори години. Тогава те живеят като всички нормални хора, но една чашка може да ги върне в предишното им състояние.

Други, които страдат от тази алергия, употребяват алкохол периодично. Интервалите, често предсказуеми с точност до ден, могат да продължават от няколко месеца до година. След поредния запой, те са абсолютно нормални за определено време. Обикновено запоите започват да се променят като времетраене, съкращават се и интервалите между тях. Най-често такива алкохолици казват, че нямат зависимост. Да, и ни се струва неправдоподобно, че някой може да има зависимост само в определени моменти. Тук, обаче, трябва да отбележим факта, че депресията се характеризира с цикличност и е нормална за всеки човек. Нормалният човек, който е изпаднал в депресивно състояние, може да се разведри с алкохол, ако това му помага. Но човек, изпаднал в депресия, който има и алергия към алкохола, изпивайки една чаша не може да се спре и трябва да продължи да пие, понякога цяла седмица или повече до момента, в който нервната и психическа деморализация сложи край на запоя посредством пълна изнемога и невъзможност да се издържи следваща злоупотреба за определен период от време. Има и психопатологии, при които съществува такава алергия, а хората, които страдат от тях са крайно емоционално нестабилни и неадекватни. Прогнозата в тези случаи е най-неблагоприятна.

Физическо и психологическо лечение

Физическото лечение на такива пациенти не дава резултати до този момент. Но ако подходим към алкохолизма, осъзнавайки, че това е вид алергия, изразяваща се в повишена чувствителност към алкохола, проблемът може да се реши, ако отчетем два фактора. Първо, трябва да се възстанови и нормализира функционирането на организма на клетъчно ниво, и второ, да се енергизира по такъв начин, че да може да произвежда свой собствен защитен механизъм. Още през 1916 година, професор Бeкхолд от университета в Лайпциг, в книгата си „Гранични състояния в биологията и медицината” пише: „Има случаи, при които хроничния алкохолизъм може да бъде обяснен с физико-химични процеси, които произтичат от промяната в състоянието на белтъчното вещество, наречено колоид в тялото и отделянето на някои хормони”. В психическо отношение, по наше мнение, пациентът трябва да приеме факта, че той не може да приема алкохол изобщо, защото тялото му не може да го понесе — природен закон.

Разбира се, истина е, че може да се направи много за алкохолика със средствата на психологията. Може да бъде поправен неправилния начин на мислене. Но пациентът трябва да реши своите проблеми сам — социални, финансови и всякакви други.

В следващата статия ще дискутираме различни терапии, приложими при лечението на алергията от типа, който разгледахме тук. Ще разгледаме необходимостта от прилагането на морална психология и различните подходи към тези, които приемат болнично лечение и онези, които искат да се лекуват у дома. Усложненията, които се срещат в различните случаи и факторите, които влияят на лечението са толкова многобройни, че изискват повече внимание и място, за да бъдат включени тук.

Scroll Up