Напрежението, произтичащо от емоционални реакции е главният фокус в проблема с алкохолизма

В миналото се е считало, че единствената причина за алкохолизма е употребяването на алкохолни напитки. Тези, които пият, ако пият в продължение на достатъчно дълъг период от време, определено стават алкохолици. Считало се е, че това е просто придобит навик. Но това, разбира се, не е вярно. Съществуват огромно количество хора, които пият регулярно и в достатъчно дълги периоди от време и въпреки това не стават алкохолици.

Има леко, средно и дори тежко пиещи хора, които не са алкохолици. Те употребяват алкохол с цел отпускане и облекчение, но не стават физически зависими от него. Те могат да спрат, когато пожелаят или когато това се налага, въпреки че в резултат на употребата те също може да стават „пияни” и да се държат по съответстващия на това начин. Но алкохолизмът – това е нещо повече от навик за употребяване в дълги периоди от време.

Съществуват различни мнения за причината едни хора да стават алкохолици, а други не. Едни се обединяват около съществуването на физически различия между хората, които стават зависими, и тези, които могат да употребяват алкохол без да развият пристрастие към него. Предполагаемата физическа основа се приема за „X”-фактор или просто неизвестна причина. Други мнения, които са в противовес на физическите различия като основа причина, считат, че т.нар. „X”-фактор, който предизвиква химическата зависимост, това е душевния (психически) дискомфорт. Защото не е известен случай на алкохолизъм при добре приспособени хора в нормално психическо и емоционално състояние. Това се случва изключително с тези, които страдат от широк спектър на психологическа и емоционална нестабилност, породени от нездрава, формирана по различни начини „психоневроза”.

Алкохолът се явява инструмент, който алкохолиците използват за облекчаване на тази невроза, дори и временно. Не всички химически зависими хора са болни в еднаква степен, защото степента на неврозата е различна. По тази причина възстановяването при някои алкохолици става по-лесно, отколкото при други. А хора, които не са алкохолици, но също са засегнати от такъв тип невроза, често се обръщат към друг вид „отдушници” за емоционална помощ, например – храна, работа, секс, религия. Вместо това да станат алкохолици, те се превръщат в работохолици, хора с хранителни разстройства, пристрастени към секс или религиозни фанатици. Някои от тези пристрастия са по-приемливи в обществото, отколкото други.

Неотменна част от същността на алкохолиците са голямото количество комплекси, които правят от тях хора изпълнени със страхове, както когато някой ги отхвърля, така и когато прояви към тях любов. Дори, когато вътрешните им чувства имат нужда от любов, те не могат да я приемат, когато такава им се предлага, защото изпитват множество страхове, породени от комплексите.

Почти без изключения, алкохолиците винаги чувстват себе си в периферията на каквато и да е група хора, дори и физически да се намират в центъра на такава група. За да се промени това е необходимо алкохоликът да претърпи драстична промяна, която да засегне деформираните чувства и емоции. И едно средство за такава промяна е алкохолът. Алкохолът е едно от най-силните, ако не дори и най-силното известно на медицинските учени средство, което потиска тревожността и напрежението.

Обратно на това, което много хора си мислят, алкохолиците не пият, за да се отнесат в забрава. Те възнамеряват да изпият само няколко чаши, за да получат ефекта, който са постигали в ранните им години на употреба – чувство за социално равенство и благополучие, способност да говорят за чувствата си с другите хора и да усещат, че са приемани от околните. Те също така се надяват да отслабят задушаващите ги чувства на непълноценност, неувереност, неадекватност и отхвърляне, които са станали преобладаващи в техния живот. Балансът им между емоциите и интелекта е силно нарушен.

Умът на алкохолиците им казва, че употребата на алкохол отдавна вече не им носи награди, а напротив – тежки наказания, но те не знаят как да достигнат до тези емоционални „възнаграждения” по какъвто и да е друг начин. Хората им казват: „Има нещо, което е лошо за теб – пиеш твърде много”. И те опитват да захвърлят алкохола, но на негово място не разполагат с нищо друго, което би им осигурило емоционален баланс. И след като спрат употребата на алкохол, тревожността и страховете продължават да се засилват.

В крайна сметка, това се оказва твърде голямо, за да могат да го понесат. И тогава те се връщат към единственото нещо, което им е носило облекчение – алкохолът. Техните емоции им казват, че може би този път те ще успеят да получат успокоение, без за това да платят с ужасно наказание.

Алкохолизмът е семейно заболяване. То „подхранва” само себе си, защото опитите на алкохолика и неговите близки в посока на възстановяване в по-голямата си част са реакции на техните собствени емоции. А те имат нужда да получат помощ отвън. Тази помощ трябва да бъде обективна и, ако е възможно да включва всички членове на семейството. Това трябва да е пряка помощ – такава, която да окажат такива хора, които от собствен опит познават природата на тази толкова коварна болест. Тези хора може да се членове на АА, АН или Ал-Анон, които са преминали през 12-стъпковата програма и продължават да я практикуват успешно.

Scroll Up