Преди 27 години аз се обадих в АА. На момичето, което вдигна телефона казах, че имам проблем.

„Какъв е проблемът ви, алкохол ли?”, попита ме тя.

„Естествено,” отговорих аз, „но също така съм и атеист.”

Тогава момичето просто каза правилните думи: „О, това не е проблем; в АА имаме много атеисти.”

За да ме откаже, всичко което тогава тя трябваше да направи, беше да каже, „О, едва ли сте чак такъв атеист, със сигурност вярвате поне в някакъв вид Висша Сила.”

Всичко това се случи отдавна, когато АА беше по-малко, отколкото е сега и когато в АА идваше нов човек, към него се подхождаше внимателно по отношение на духовните въпроси. На първите сбирки, на които аз присъствах, не бяха много нещата относно Божиите дела, които се изтъкваха.

Ето и малко подробности за моето минало. През 1925 г. аз бях силно заинтригуван от добилия огромна популярност съдебен процес наречен „Маймуните” на Скоуп, който се водеше в щата Тенеси. Ставаше дума за съдебна битка относно това дали в държавните училища, модерните науки (например за произхода и човешката еволюция) трябва да имат превес над богословските. В продължение на няколко години след това вестниците бяха пълни със статии за т.нар. „липсващо звено” между човека и маймуната. Аз започнах да чета Дарвин, Уолъс, Ламарк, Мендел. През 1930 г. в Ню Йорк, заедно с други свободомислещи като мен се присъединих към група за дискусии на тема атеизъм. Една част от нас проведохме демонстрация пред една радиостанция в Сан Франциско, успешно настоявайки атеистите да имат възможност също да правят свои изявления в неделните предавания. Е, толкова за мен.

Дванадесетте стъпки казваха някои неща съвсем ясно. А членовете на АА ми казаха, че аз мога да използвам концепция за Висша Сила, каквато и да е, стига на мен да ми допада. Във Втора Стъпка, може би силата, която ще възвърне здравия ми разум е силата на групата, а в Стъпка Трета, може би групата би могла да направи нещо за мен, ако аз поверя волята и живота си на нейните грижи. Само че, аз не виждах никакъв смисъл във всичко това. След това, в Пета Стъпка – как точно да призная моите грешки пред Бог или нещо друго, в което, всъщност, не вярвам? Шеста и Седма изискват разни ментални хватки и т.н. В крайна сметка, след осем или девет месеца, стигнах до заключението, че ако не преосмисля своите убеждения, аз няма да мога да остана трезвен в тази програма.

Бидейки католик в своята младост, аз отидох на църква, за да получа инструкции. В продължение на девет месеца, веднъж или два пъти седмично, един свещеник се мъчеше да ми обясни Сътворението. Аз го оборвах с Дарвин. Накрая на деветия месец, той (и аз) стигнахме до заключението, че изглежда вече съм започнал да вярвам в Бог и в теорията за Сътворението. Заради поредицата от женитби и разводи в миналото ми, църквата ми разреши да присъствам на литургиите, но не и да приемам причастие; това ме прави нещо като католик второ качество. И нека после някой да ми обяснява какво е това обида!

Останах трезвен цели 5 години. И тогава се провалих. След кратка кариера на бродяга и с помощта на Божията милост, аз отново се върнах към човешкия си облик и към програмата. Наскоро отпразнувах своята 20-та годишнина в трезвеност.

Мисля, че това, което повече от всичко друго ми помогна за трезвостта е АА Преамбюла: „Анонимни Алкохолици е общество на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем…” Това мога да го разбера веднага и веднага да го приема.

Аз съм „ритуален атеист.” (бел. пр. – атеист, който намира ученията на някои духовни традиции за полезни и мъдри, и ги приема от философската им страна) Присъединявам се към смирената молитвата накрая на сбирките, знаейки, че тя няма да ми навреди, също както и на един католик не би навредило да каже „… Твое е царството” и т.н. Когато някакъв духовен въпрос предстои да бъде дискутиран, аз обикновено пропускам, когато дойде моя ред да говоря. Не проповядвам моите схващания в или извън АА; не се опитвам да променям никого според моя начин на мислене. Само от време на време моля някои от добронамерените и най-ентусиазирани членове да не прекаляват с разискването по Божиите въпроси. Понякога в окопите има и атеисти; има атеисти и в АА.

Така че, нека да има и малко толерантност – такава, към може би несподелените тайни вярвания на човека до вас. Ние никога не знаем защо някой новодошъл не се връща отново. Да си атеист не е много популярно в Америка и не всеки атеист си признава открито, че е такъв. Така че, нека да не прогонваме атеиста, агностика или рационалиста да се връщат обратно – в света на алкохола.

Аз много се радвам, че мен не ме прогониха!

К. К., Сакраменто, Калифорния
Грейпвайн, април 1978г.

Scroll Up