(От книгата „Повярвахме”)

Трябва да поискаш, за да ти се даде, а преди да поискаш, трябва да се научиш какво реално да поискаш.

Повечето алкохолици, които познавам, включително и аз самият, желаехме да бъдем по-напред и да постигаме все повече и повече успехи. Ако не успявахме да изпреварим останалите, както на нас ни се иска  – тогава нямаше нищо по-успокояващо от мечтите за успех и превъзходство, които идват от бутилката. Подобни фантазии са базата за активен алкохолен живот.

Мисля, че една от основните разлики между един активен и един възстановяващ се алкохолик е въпрос на глаголно време. Активният алкохолик живее или в миналото, или в бъдещето. Трезвеният алкохолик, използвайки част от философията, получена от опита му в АА, живее или се стреми да живее в настоящето. Непиещият алкохолик открива в АА, че никой не може да Бъде По-Напред, докато се учи да бъде Тук. От Молитвата за спокойствие научаваме, че едно от нещата, които не можем да променим, е Времето. Тук и Сега е единствената реалност, докато в нереалния свят на активния алкохолик е имало само минало и бъдеще. Благословията на трезвеността лежи върху факта, че миналото е несъществуващо, а бъдещето съществува единствено в настоящето.

Мисля си за онази сутрин, когато се събудих и си казах, че не искам да пия през този ден. Правил съм това много пъти преди, но винаги съм се провалял. В онази сутрин обаче по някаква неназовима причина, някакъв друг глас ми каза, че съм лъжец, че няма да мога да не посегна към алкохол днес. Внезапно нещата си дойдоха на местата, честно казано в най-необикновения ден от моя живот: денят, в който влечението ми към алкохола бе премахнато.

Обяснението е просто. Когато си казах: „Аз съм лъжец”, мислех в сегашно време. Аз не си казах: „Ако успееш прескочиш сутринта и да се запиеш следобед, ти ще бъдеш лъжец.” Точно тогава ми бе дадена възможност да направя нещо за своето тежко и трудно положение, защото приех, че съм затруднен и съм в опасност сега, а не в бъдещето. Ето защо аз пожелах да отида в АА и намерих там помощта, от която се нуждаех. Още в момента, в който си признах, че съм лъжец, се оказа, че не съм сам (в този случай, за добро).

Дори и след като се освободих от конвулсиите на алкохолния живот, продължих да се интересувам от това как да накарам бизнеса си да се Движи все По-Напред. В ексцесиите, в прекомерната ми амбиция, подклаждана и от алкохола, аз си бях представял, че за да се Движа все По-Напред, аз трябва да съм като някакъв неизтощим булдозер, който оре нагоре-надолу, който неумолимо изкопава житейски насипи, чука, повдига, пухти, грижи се за преодоляването на всички и всякакви пречки, принуден от силна амбиция и поблазнен от успеха. Чувството, че съм успял получавах без никакви усилия направо от бутилката.

Не знаех тогава, че ако искаш да бъдеш По-Напред в една спокойна мяра, ти първо трябва да се научиш да си Тук и Сега. Иска се кураж, за да си Тук и Сега, иска се самодисциплина и твърдост. Някой с достатъчно енергия и стеснено съзнание може да се Движи все По-Напред – виждаме около нас мошеници, диктатори, демагози. Но за да си Тук и Сега, ти трябва да знаеш къде си бил и накъде отиваш. Трябва да поискаш, за да ти се даде, а преди да поискаш, трябва да се научиш какво реално да поискаш. За да се молиш, се изисква смирение, а за да получиш отговора, се изисква търпение и вяра, че отговор ще дойде.

Бих искал да мисля, че да си Тук и Сега маркира пътя към практикуването на Единадесета стъпка. Ние не подобряваме съзнателната си връзка с Бог, така както Го разбираме, като го проектираме в бъдещето. В края на краищата, дори утре започва от Днес, започва Сега.

Scroll Up