Член на АА се учудва на своето духовно израстване

Вероятно, за много новодошли алкохолици, най-обезкуражаващият аспект на тяхното присъединяване към АА се явява доста настойчивият съвет да следват в новия си живот някаква духовна програма. До неотдавна, ние алкохолиците танцувахме с дявола, а сега ни препоръчват да създаваме определен род взаимоотношения с Бог, както Го разбираме. Да кажем, че средностатистическия новодошъл се чувства доста объркан в началото, е все едно да не кажем нищо. Той или тя слушат как другите красноречиво обсъждат своето търсене и окончателното достигане до тази цел, и новодошлия не може да не изпитва довеждащо го до униние чувство за непълноценност или досада. Много от нас имат твърде малко опит, който да ни даде полезни указания по този въпрос, а голата имитация на действие при други не докосва в нас верните душевни струни, което би ни убедило, че сме на прав път.

Аз мисля, че отчасти проблемът се състои в това, че новодошлите слушат как другите обсъждат духовността като нещо, което може да бъде придобито само с наши собствени усилия. Много членове на АА говорят за своите отношения с Бог така, че у новодошлия възниква впечатление, все едно всеки от присъстващите на сбирката е намерил правилния път към Него. Ето защо фактът, че много от новодошлите изобщо не могат да помръднат и на педя, е съвсем разбираем, защото те нямат представа в каква посока да започнат движението. Заради макар и лекия натиск върху новодошлите по тази тема, умишлен или не, малко от тях имат куража да споделят направо, че усещат в себе си пълно отсъствие на каквото и да било духовно чувство.

Моят собствен опит в тази област, в края на краищата, ме отведе до чудесно осъзнаване какво се е случило с мен. Години наред аз се опитвах да създам определени близки отношения с моята Висша Сила, но не вярвах истински, че това ще ми се получи. Имах хубави отношения с другите хора и с тях съвсем ясно чувствах връзка и взаимодействие. А колкото до отношенията ми с Бог, в тях нямаше живот.

Те бяха пусти, колко и аз да се преструвах, че те са значими. Аз исках да бъда духовен човек, но в сърцето си чувствах, че нещо не ми достига за това.

Слава Богу, аз с всички сили работех по Дванадесетте Стъпки. И най-накрая, на една сбирка ми просветна. В резултат от работата ми по Стъпките бях станал по-духовен човек. На сбирката обсъждахме Девета стъпка и аз се замислих за това, колко далеч в миналото е останала необходимостта да поправям причинени от мен щети и че днес вече не създавам нови ситуации, предизвикващи такава необходимост. Може би не по-малко важно беше, че аз не си спомних за нито един човек, който да е длъжен да поправя причинени на мен щети. Това можеше да означава само едно – аз съм се променил в отношението си към другите хора. Не си спомням точен момент, в който да съм усетил някаква значителна вътрешна трансформация довела до тази промяна, но ми стана ясно, че в този период е станало именно това.

Беше ми известна началната фраза на Дванадесета стъпка – „Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки …”, но аз мисля, че просто не съм я разбирал дотогава, докато това, което е написано в нея не се случи с мен наистина. Аз исках да израсна духовно още при работата ми по Втора и Трета стъпки и се опитвах да постигна с мои собствени сили.

Причината за неудовлетворението на моите очаквания беше, че аз не бях свършил сериозно работата си по останалите стъпки. Исках да измисля собствен начин към хубав живот, а е било необходимо просто да следвам своя път по начин и с мислене, което ми предлагат всичките Дванадесет стъпки на АА.

По това време аз все още не разбирах това, но задълбоченият самоанализ, който неминуемо правим, работейки по стъпките, прави от нас нови хора. Когато наистина погледнах сам себе си и видях как дефектите на моя характер ме затварят в един кръг от болка, се запитах – защо пък да не потърся нещо по-добро? Това постави началото на моето духовно пътешествие и то беше белязано с моите всекидневни старания да действам и реагирам в моя свят по различен отпреди начин. С течение на времето това, което преди ми костваше много усилия и съзнателни решения, стана за мен естествено поведение. Аз се промених. И това може да се нарече духовна промяна, защото това удовлетворение, към което се стремя, може да бъде намерено и разбрано единствено в най-дълбоките кътчета на моята същност. Когато вътре в себе си чувствам мир и знание, неизмъчвано от съмнения, аз съм пробуден по начин, който в миналото не можех дори да си представя. И все пак аз се досещах, имайки пред себе си опита на другите, че дори и в даден момент да не разбирам нещо, аз мога да искам да се стремя към него. Именно Стъпките на нашата програма ме доведоха до желания резултат.

Джон С., Дъглас, Мичиган

Scroll Up